Ванухи Аракелян беше избрана за втори мандат като председател на Апелативен съд-Варна. Съдийската колегия единодушно ѝ гласува доверие за поста.

„За година и половина по-достоен кандидат не сме изслушвали“, „Тя има талант да бъде ръководител и не 20 години, а през целия си професионален живот може да е председател“, „Няма незаменими хора, има неповторими хора“, „Тя е сред  най-впечатляващите хора, които могат да бъдат слушани“, „В Апелативен съд-Варна са като едно семейство“ – това са само част от мотивите на членовете на Съдийската колегия, с които Ванухи Аракелян беше подкрепена за втори мандат като шеф на апелативния съд във Варна.

Освен с отличните резултати в работата на съда, в изложението си Аракелян се спря на два любопитни момента. Единият е, че през следващия си мандат ще наблегне на проблема със стреса на работното място. Идеята ѝ е да се въведе мониторинг и изследване на стреса и предприемане на мерки за справянето с него. Тя заяви, че ще постави в центъра на дейността си всяка отделна личност – съдия и служител, и ще предприеме система от мерки на институционално и личностно ниво, която да повлияе на чувството на ангажираност, принадлежност и лоялност не към председателя, а към съда.

Вторият момент е разбирането ѝ за съдийското самоуправление. Аракелян го нарича споделено управление, защото по думите ѝ съдийското самоуправление е стеснено понятие, то не включва служителите. „Като председател винаги съм се водила от активното споделяне и обмен на информация, комуникацията, от консенсусните форми на управление“, каза тя. И добави, че ще се стреми всеки съдия и служител да познава целите, да дебатира пътищата за решаване на проблемите, да предлага идеи и да се чувства част от успехите на съда.

„Тъмнината ражда чудовища, незнанието също. Ако твърде дълго гледаш в бездната, после как ще гледаш себе си. Трябва да гледаш хората в очите, да даваш личен пример. Има един основен принцип в армията – не напред, а след мен“, заключи Аракелян.

Един от въпросите, който беше зададен, беше свързан с продължителността на управленския ѝ опит. Олга Керелска я попита какво е отношението ѝ към мандатността, защото Ванухи Аракелян е била два мандата председател на окръжния съд във Варна и един шеф на апелативния съд. „Не се ли изчерпва административният капацитет или може би се увеличава? Не считате ли, че това е демотивиращо за останалите магистрати? Всеки магистрат може би нови в раницата си жезъла на административния ръководител“, поясни Керелска.

Атанаска Дишева допълни, че на общото събрание пред колегите си Ванухи Аракелян е казала, че никога не е вярвала в своята безгрешност, а големият ѝ страх е свързан с властовата деформация, с управленската преса с табелките на вратата. И попита дали все още е така.

Ванухи Аракелян обясни, че всъщност управленският ѝ опит е по-голям, защото е била заместник-председател на районния и на окръжния съд във Варна.

По думите ѝ два мандата ръководител на един съд са напълно достатъчни. Първият се използва за изграждане на къща от груб строеж, а вторият е за вътрешния ѝ дизайн. „Слагаш онова, което се вижда и остава като отличаващо се в очите на хората“, обясни съдия Аракелян и добави, че за да се стигне дотам, трябва да се изгради стабилна основа.

Тя посочи, че демократичността на процедурата е дотолкова категорична, че всеки би могъл да се кандидатира за председател. И поясни, че никога не е прескачала нива, натрупала е управленски опит в практиката, защото съдиите не ги обучават как да бъдат управленци.

„Продължавам да не вярвам в своята безгрешност – като дъщеря, съпруга, съдия, ръководител. Това е любимата ми фраза. Няма да отида да се обеся, ако не стана председател. Не се оплаквам, но искам да се вършат нещата по най-добрия начин. Щом съм получила доверието на колегите си, не мога да им дам обяснения защо съм ги оставила по средата на пътя“, каза още Аракелян. И заключи, че не би имала силата да върша тези неща, ако е нямала подкрепата от колегите си.

Съдия Аракелян силно подкрепи идеята за разширяване на правомощията на съдебните помощници, защото това е резерв на системата.

И обясни, че сериозни проблеми се срещат с експертизите, които поглъщат доста средства, защото 2/3 от вещите лица са от София, а на тях се плаща за път и нощувки. А няма как без тях, защото престъпността се усложнява и новите социални феномени правят определена категория дела експертни.

Тя посочи, че най-сериозният проблем, с който още не се е справила, е Варна да има нова съдебна палата. „Отчитам като собствен неуспех да придвижим напред този въпрос. Надявам се през следващите пет години да мога да кажа на колегите си – да, успях“, коментира Аракелян.

На въпрос на Атанаска Дишева ще се стигне до обединяване на всички магистрати в района около една позиция за сградата, за което настояваше бившият правосъден министър Цецка Цачева, Аракелян отговори, че едва ли държавата би осигурила толкова много средства за изграждане на нова палата. Но всяко решение е по-добро от кошмара в момента, каза тя.

След изслушването ѝ коментарите на членовете на СК на ВСС бяха повече от положителни. Драгомир Кояджиков заяви, че няма да се спира на „клишето“, че ще гласува за нея, защото тя е издигната и подкрепена от колегите си, а защото „за година и половина по достоен кандидат не съм слушал“. Тя познава съда, дефинира проблемите и може да ги реши, каза още Кояджиков.

Даниела Марчева добави, че Ванухи Аракелян има талант да управлява съда и не 20, а през цялата си кариера може да е председател.

Боряна Димитрова също бе категорична в подкрепата си за Аракелян.

Вероника Имова аргументира вота си с думите, че няма незаменими хора, има неповторими, а Ванухи Аракелян е такава.

Красимир Шекерджиев също изрази подкрепата си с думите, че кандидатката е един „най-впечатляващите хора, които могат да бъдат слушани“.

С уговорката, че подкрепата на колегите ѝ не е клише, Атанаска Дишева заяви, че ще се довери на съдиите във Варна, които са гласували доверие на Ванухи Аракелян.

„Нямам никакви причини да не я подкрепя. В Апелативен съд-Варна са като семейство, те така си говорят – на „ти“, отношенията им са толкова добри, че са ги свели до близки приятелски отношения“, посочи на свой ред председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков.

Така с 13 гласа „за“ и нито един против Съдийската колегия избра Ванухи Аракелян за втори мандат председател на АС-Варна.

Втори мандат и за Марин Маринов, но като шеф на окръжния съд във Варна

Също единодушно Съдийската колегия подкрепи Марин Маринов за втори мандат председател на Окръжен съд-Варна.

Красимир Шекерджиев заяви, че гласува за съдия Маринов не само защото той е получил подкрепата на всичките си колеги, а и защото има ясна представа за проблемите, които стоят пред този съд. „Има задълбочена и детайлна визия за проблемите, ако въобще съществуват във Варна и знае как следва да бъдат решени, дотолкова доколкото зависи от съдиите там. Марин Маринов е постигнал значителни резултати. Той е един от хората, които най-много се занимават с новата съдебната палата. Знам за много негови инициативи – взаимодействие с местни и централни власти. Всички там гледат в една посока, но той е един от хората, които са мотор, двигател на процеса, който, дай Боже, в един момент да свърши с нова палата“, заяви Шекерджиев.

Боряна Димитрова посочи, че е имала щастието да работи с Марин Маринов и го определи като много ефективен председател, който познава в детайли работата в съда. Добави, че той и екипът имат много постижения и няма никаква обективна причина колегията да не му се довери.

Цветинка Пашкунова и Олга Керелска също изразиха подкрепата си за кандидатурата на Марин Маринов.

„Варненският окръжен съд е един добре работещ орган на съдебната власт, той е добре организиран и подреден и не е необходимо да го разваляме“, посочи на свой ред председателят на ВАС Георги Чолаков.

Колегията единодушно гласува доверие на Марин Маринов.

9
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
запознат
запознат
03 май 2019 13:56
Гост

Абсолютно нареден избор. Имало е сигнали и на изслушването не са взети впредвид. Тази кака е участвала в избора за главен прокурор и е гласувала за Цацаров, а той я пази. В момента се водят дела и от световната арменска организация АГБУ със седалище Лозана и административен център Ню Йорк за присвояване на 3 имота в центъра на Варна, в което аракелян играе основна роля. Делото по прехвърлянето на имотите от една фондация в друга е изчезнало от Окръжен Съд Варна в момент, когато тя е председател на същият съд.

Спите ли?
Спите ли?
24 април 2019 14:21
Гост

Това е човек, от когото май са пропищели не един и двама редови съдии. Човек, за когото се носят слухове, че тормози съдиите под него, че в ОС на Варна е изключила съдия от разпределение на дела на комисията „Кушлев“, за да гарантира решения в угода на тая комисия.

Анатолий
Анатолий
23 април 2019 12:33
Гост

За разлика от варненската адвокатска колегия, където е пълен батак и шуробаджанащиан съчетана с лизачи и парашутисти

Анонимен
Анонимен
23 април 2019 11:58
Гост

Съдиите наистина не ги обучават как да бъдат управленци. Това може да се постигне само с опит. Въпреки, че някои цял живот не могат да се нучат.

Анонимен
Анонимен
23 април 2019 11:52
Гост

Един от малкото ръководители, които не се смятат за безгрешни. Или поне не прехвърлят грешките си на своите подчинени.

Anonimen
Anonimen
23 април 2019 11:44
Гост

Въобще не ме учудва, че СК са я избрали с единодушие. Тя напълного заслужава, защото е перфектен колега и се грижи за подчинените си.

Мила
Мила
23 април 2019 11:31
Гост

Впечатлена съм, че Аракелян обръща внимание на стреса на работното място, което е много важна тема, но не съм чула някой шеф да се замисля за нея или ако обръща внимание, то е само за съдиите, но не и за служителите, които се броят хора втора ръка. Пример – обструкциите срещу увеличението на заплатите.

Киро
Киро
23 април 2019 11:32
Гост

Само шеф, който си е подредил добре къщичката, може да обърне внимание на такава тема.

Местен
Местен
23 април 2019 11:29
Гост

Всичко казано за Аракелян в мотивите на Съдийската колегия е истина. Тя е рядко свестен човек и ръководител, а такива, за съжаление, останаха много малко в съдебната и въобще – във всякаква власт.