Съкратеното съдебно следствие, което води до намаляване на наказанието, да не се прилага при умишлени убийства и тежки телесни повреди. Такава промяна в Наказателно-процесуалния кодекс са внесли шестима депутати от БСП начело с лидера Корнелия Нинова.

Темата е особено актуална напоследък, след като извършителите на няколко жестоки убийства, като това на русенската журналистка Виктория Маринова, се възползваха от съкратеното съдебно следствие, за да получат по-леки присъди.

От БСП предлагат в чл. 369а от НПК да се запише следното: „Съкратеното съдебно следствие в случаите на чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда“.

Т.е. независимо че подсъдимият признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях, съкратеното съдебно следствие няма да може да се прилага при убийства и тежки телесни повреди.

Същевременно обаче БСП предлага да се запази възможността за провеждане на съкратен процес, когато подсъдимият и адвокатът му, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство (чл. 371, т. 1 от НПК).

До май 2010 г. чл. 369а от НПК предвиждаше: „Съкратено съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние“. Но беше отменен.

В мотивите си към проекта от БСП припомнят, че съкратеното съдебно следствие беше въведено в НПК през 2006 г. в опит да се осигури бързина при разглеждането на наказателните дела и да се разтовари системата на наказателното правораздаване.

От левицата обаче подчертават, че възможността съкратеното съдебно следствие да се прилага за всички престъпления още през 2006 г. породи социално напрежение и провокира професионален дебат. „Голяма част от хората, включително практикуващи юристи смятат за неприемливо и неоправдано автоматичното налагане на по-леки наказания, независимо от тежестта на извършеното престъпление, само поради това, че подсъдимият е признал фактите по обвинението. Налага се усещането, широко споделено и възприемано, че извършителят не получава справедливо наказание, съответстващо на тежестта на извършеното от него престъпно деяние“, пишат депутатите от БСП.

Според тях неограниченото прилагане на съкратеното съдебно следствие, съчетано с автоматичното налагане на по-леко наказание, съгласно чл. 58а от НК, води в някои случаи до нарушаване на принципа на съответствие на престъплението и наказанието, а от там и възпрепятства постигането на целите на наказателното правораздаване.

Съкратеното съдебно следствие има своето място в наказателния процес и не следва да се отрича напълно съществуването му. Въпросът е да се намери балансът между правото на справедлив процес в разумен срок и справедливостта при наказването. Предложената редакция на чл. 369а постига този баланс.

Не може и не трябва налагането на справедливо наказание, особено в случаите на изключително тежки по своите последици деяния, да се жертва заради бързината и ефективността на процеса“, изтъкват от БСП.

И допълват, че именно заради това новият текст на 369а от НПК ограничава прилагането на съкратеното съдебно следствие в два случая – умишлено причинени смърт и тежка телесна повреда.

Ограничението ще важи само за едната хипотеза на тази процедура – когато подсъдимият е признал фактите по обвинението и се е съгласил да не се събират доказателства по тях, доколкото само при нея като последица се явява автоматичното налагане на по-леко наказание, предвидено в чл. 58а от Наказателния кодекс“, сочат депутатите от левицата.

6
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Притеснен
Притеснен
04 септември 2019 15:27
Гост

Съкратеното съдебно следствие помага на обвинението тогава, когато доказателства се събират трудно. Резултатът може да се окаже ръст на ненаказаните за умишлени убийства и тежки телесни повреди…

Николай
Николай
03 септември 2019 11:48
Гост

Положението в законодателството ни е такова – две напред, една назад. Първо е предвидено съкратено съдебно следствие за всички престъпления, след това е ограничено, след това ограничето пада, а сега пак го добавяме. След някоя друга година може пак да го махнем…

Не се ли „разви“ по подобен начин и уредбата на споразумението в наказателния процес?!

Анонимен
Анонимен
02 септември 2019 17:41
Гост

В много от случаите е редно да се направи изключение и да не се дава възможност за съкратено съдебно следствие. Рецидивисти излизат на улицата след като не са понесли заслуженото си наказание и може да извършат отново престъпление.

Анонимен
Анонимен
02 септември 2019 17:42
Гост

Важно е да се вземе впредвид тежестта на извършеното престъпление.

Анонимен
Анонимен
02 септември 2019 17:37
Гост

Изключително разумно предложение. Дано да се приемат тези промени.

Анонимен
Анонимен
02 септември 2019 20:59
Гост

Няма лошо, само че разглеждането на делото по общия ред не гарантира нито бързото му приключване в едно заседание на всяка от инстанциите, нито завършването му с осъдителна присъда, а още по-малко пък налагането на максимално наказание на подсъдимия. Това упражнение веднъж вече го играхме и нямаше особен ефект.