Близките на убитата от съпруга си Елена Василева ще заведат дело срещу държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Те ще бъдат представлявани от адвокати от Българския хелзинкски комитет (БХК), съобщиха от организацията.

Елена Василева беше убита с пет изстрела посред бял ден от съпруга си и баща на двете ѝ деца Венцислав Василев. От организацията напомнят, че трагедията се случи след многократни сигнали от страна на жертвата до полицията и прокуратурата за заплахи и тормоз, както и за нарушаване на ограничителната заповед, издадена ѝ от съда по реда на Закона за защита от домашно насилие.

Според юристите на БХК държавата носи отговорност за бездействието си, въпреки че е била длъжна да предотврати смъртта на Елена Василева, както и че близките ѝ не са имали на разположение ефективни правни средства да се защитят срещу това бездействие. В съобщението на БХК се казва още, че бездействието е резултат, от една страна, на пропуск да се предприемат предписаните в нормативните актове мерки, но също така и на невъзможност да се извършат определени действия заради празноти в законодателството.

Целта ни е да накараме органите да започнат да изпълняват правомощията си по закон по ефективен начин, защото подобни престъпления могат и трябва да бъдат предотвратявани. Бездействието на властите е довело да извършването на убийството, но отговорните лица не са били наказани, а това е важно, защото само така може да се гарантира, че при следващ подобен случай компетентните органи ще действат своевременно. Същевременно е крайно необходимо законодателството да бъде изменено, за да отговори на епидемията от убийства на жени в резултат от домашно насилие“, заявява адвокат Адела Качаунова.

След убийството на Елена Василева миналата година, стана ясно, че тя е подавала сигнали срещу съпруга си още от ноември 2016 г. Тогава Венцислав Василев ѝ казал, че няма да ѝ даде развод, а ще я застреля. След тези заплахи няколко пъти колата ѝ е била повреждана – ауспухът е напълнен с полиуретанова пяна, а гумите нарязани. Проверката на полицията във връзка с това не дава резултат, твърдят от БХК.

И напомнят: „След поредния отказ от помирение и изявено желание за развод от страна на Елена на 13 февруари 2017 г. Василев започва да я обижда и заплашва със саморазправа, прави опит да я блъсне с колата си, след което я гони тичешком, но тя успява да избяга. Няколко дни по-късно Софийски районен съд издава заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашно насилие, тъй като е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето ѝ. Съдът задължава Василев да се въздържа от извършване на домашно насилие, и му забранява да я доближава на по-малко от 100 метра. Тази заповед е потвърдена през юни. Не са образувани досъдебни производства по повод на сигналите на Елена“.

Ден преди да бъде застреляна, Елена подава оплакване в Шесто РПУ за това, че съпругът ѝ е нарушил издадената заповед за защита. Тя пояснява, че Венцислав Василев я е преследвал с колата си по целия път от работата до дома ѝ. Елена се обажда на своя приятелка, с която се срещат и тръгват заедно към полицията, за да подадат оплакване. Василев продължава да ги следва с колата си през цялото това време. По пътя Елена се обажда на телефон 112 и изрично моли да се вземат превантивни мерки, за да не ѝ бъде причинено „нещо непоправимо“. „Диспечерът на спешния номер ѝ отговорил, че не може да съдейства и те двете трябва сами да задържат преследвача. Малко по-късно успяват да му избягат и пристигат в Шесто РПУ в София, където полицейският служител бил видимо раздразнен от пристигането им в управлението. Оставил ги в стая да пишат жалбите си и казал да почакат 15 минути, а междувременно се преоблякъл в цивилни дрехи и по всяка вероятност си е тръгнал, тъй като те не го видели повече. След известно време двете намират случаен униформен полицай в управлението, взимат входящи номера на жалбите си и биват инструктирани да се обадят на следващия ден, за да разберат кому са разпределени жалбите. Още на следващата сутрин двете подават молби с почти идентично съдържание относно случилото се предната вечер и до Софийска районна прокуратура. Елена пише, че се страхува „за сигурността и живота си и [че] Венцеслав Василев притежава лично бойно оръжие“, разказват от БХК.

Убийството на Елена Василева е извършено само няколко часа по-късно – на 18 август 2017 г. в столично заведение в присъствието на множество очевидци.

Софийският градски съд осъжда Венцеслав Василев на 13 години и 4 месеца затвор за убийството и за държане на огнестрелно оръжие без надлежно разрешително. „Съдът не взима под внимание подбудите, довели до извършване на убийството, и не взима под внимание издадената заповед за защита на Елена Василева от съпруга ѝ, нито цялото агресивно поведение на Василев спрямо Елена през 2017 г.“, твърдят от БХК.

Според тях държавата не е изпълнила задълженията си да предостави ефективна индивидуална защита на Елена Василева, въпреки че е била длъжна да го стори, защото е разполагала с достатъчно сведения, че срещу здравето и живота ѝ има заплаха от страна на съпруга ѝ Венцеслав Василев, както и че тази заплаха е реална.

Според БХК в случая е нарушено правото на защита на Елена, защото държавата е длъжна да защитава жертвите на домашно насилие, но е претърпяла неуспех. „Въпреки че Елена Василева получава заповед за незабавна защита, властите не са положили достатъчно усилия да разследват и да предприемат нужните мерки, за да предоставят на Елена реална защита отвъд съдебното решение. Те не са разследвали твърденията за отправените заплахи за живота ѝ от Венцеслав Василев, не са разследвали твърденията ѝ, че той притежава огнестрелно оръжие, а впоследствие се оказва, че то е държано незаконно. Властите не реагират на телефонното обаждане на номер 112 вечерта преди убийството, нито реагират навременно на подадените жалби същата тази вечер. Бездействието им не се дължи единствено на пропуск или забавяне да предприемат навременни мерки, а са израз на неразбирането на сериозността на проблема домашно насилие“, казват от БХК.

От организацията представят и свое изследване на съдебната практика, извършено за периода 2012-2014 г. Според данните 91% от убийствата на жени са извършени от мъже, 7 на сто – при съучастие между мъже и жени, и 2 процента от жени. В 35% от случаите убийствата и опитите за убийство са извършени от настоящ или бивш интимен партньор на пострадалата, в 25 на сто – от близък роднина, а в 31% – от друг познат мъж. Само 9% от убийствата на жени са извършени от непознат. В 19 процента от присъдите изрично се споменава, че жертвата е била подложена на системно физическо домашно насилие от страна на извършителя, показва проучването на БХК.

Държавата не събира данни за случаите на домашно насилие и другите форми на насилие срещу жени и те не са част официалната статистика. България все още не е изпълнила препоръките на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията срещу жени (CEDAW) от 27 юли 2012 г. – инкриминиране на домашното насилие и предвиждане на възможност то да бъде преследвано от държавното обвинение като престъпление от общ характер, както и определяне на крайна дата за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). Мерките, предприемани на държавно ниво, остават само „на хартия“ и само формално се гласуват, включително за вече изминали периоди. Така Националната програма за превенция и защита от домашно насилие за 2017-2018 г. е приета от Министерския съвет едва на 17 януари 2018 г., но част от първоначално предвидените в нея превантивни мерки бяха премахнати по настояване на вицепремиера Красимир Каракачанов. Програмите, плановете и докладите, приемани от българските власти, рядко съдържат конкретни и ефективни мерки“, коментират от БХК.

1
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
ня#кой си
ня#кой си
23 февруари 2018 12:54
Гост

Конвенция, грантове, КОнвенция, грантове и т.н…..
И това на гърба на злощастната женица….По колко дела в България предоставиха правна помощ БХК….По нито едно, защото не е интересно и не брандово да се явяваш и да защитаваш пред българския съд, полиция или прокуратура онеправдани граждани….Друго си е Авропата