Бившият член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Васил Петров няма да получи обезщетение от близо 78 000 лв. от кадровия орган. Върховният касационен съд (ВКС) не допусна за разглеждане жалбата му срещу решението на Софийския градски съд, с което искът му беше отхвърлен. Определението на ВКС е окончателно. Така вместо да получи пари, Петров ще трябва да плати на ВСС общо 1020 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции.

Васил Петров беше член на ВСС от 3 октомври 2012 г. до 3 октомври 2017 г. Преди това беше три години и седем месеца инспектор в Инспектората към ВСС. А от 1981 г. до 1984 г. е бил прокурор и е ръководил районната прокуратура в Благоевград.

Той е изчислил, че има прослужени общо 11 години в съдебната система и затова през 2019 г. предяви иск срещу ВСС в Софийския районен съд (СРС) за близо 78 000 лв. – обезщетение по чл. 225 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според разпоредбата при освобождаване от длъжност съдиите, прокурорите и следователите, които имат най-малко 10 години стаж като магистрати, имат право на обезщетение в размер на толкова брутни заплати, колкото прослужени години имат в системата, но не повече от 20.

В началото на 2020 г. обаче съдия Цветелина Костова от СРС отхвърли иска му, защото възнаградителният характер на обезщетението е за точно определен труд – на съдия, прокурор или следовател. А в случая Петров е бил освободен като магистрат през 1984 г. , а след това не е работил като такъв, за да има прекратяване на правоотношенията и съответно да може да получи обезщетение.

Софийският градски съд (СГС) потвърди решението на първата инстанция (виж повече тук). Според въззивния съд право на обезщетение по чл. 225 от ЗСВ имат съдиите, прокурорите и следователите, които са правоимащи за предвиденото обезщетение, т.е. при прекратяване на правоотношението те трябва да заемат съответната магистратска длъжност. „Липсва основание за разширително тълкуване на нормата и включване в кръга на материално-легитимираните лица и други, в това число изборни членове на ВСС. Друг извод не следва от предвиденото в чл. 29, ал. 3 от ЗСВ, според която стажът като изборен член на Висшия съдебен съвет се зачита за стаж по чл. 225, ал. 1. Посочената норма не предвижда равенство в статута на магистратите и изборните членове относно правото на обезщетение при освобождаване, а единствено зачитане на стажа при определяне общата продължителност на същия. В случая ищецът е освободен от длъжност изборен член на ВСС, като липсват твърдения, че след тази дата – 3 октомври 2017г. той да е заемал магистратска длъжност, поради което предявената претенция е неоснователна“, изтъкна СГС.

Освен това градските съдии посочиха, че самостоятелно основание за отхвърляне на иска на Васил Петров е, че той всъщност няма необходимите 10 години стаж в съдебната система, за да получи обезщетение. СГС се позовава на решение на Върховния касационен съд от октомври миналата година, в което се казва, че стажът на магистрат, който е напуснал системата преди 1998 г., а после пак се е върнал, не се зачита за обезщетението за прослужено време в съдебната власт. Това е така, според ВКС, защото за пръв път подобно обезщетение е предвидено през 1998 г. в чл. 139г от отменения вече ЗСВ. Тогава за магистратите са били предвидени 20 заплати при пенсиониране, ако са работили в системата през последните 10 години. След това условията за получаване на обезщетения вече не са обвързани задължително с пенсионирането.

Затова СГС заключи, че стажът на Васил Петров като районен прокурор, придобит до 1 септември 1984 г., не може да бъде включен в общия му магистратски стаж по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ. А останалият – като инспектор и член на ВСС, е 8 години и 7 месеца, което е недостатъчно.

Васил Петров обжалва решението на СГС пред ВКС като твърди, че то е неправилно.

ВКС в състав председател и докладчик Василка Илиева и членове Борис Илиев и Ерик Василев обаче не допускат до касация решението на градския съд поради липсата на предпоставки за очевидната му неправилност, нито пък е постановено в противоречие на практиката на ВКС и ВАС, на Конституционния съд и на Съда на Европейския съюз, нито е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото (чл. 280, ал.1 и ал. 2, предл. трето от ГПК).

Изложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо“, посочва ВКС.

Върховните съдии допълват, че искането на Петров не отговаря на Тълкувателно решение №1 от 19 февруари 2010 г. на ОСГТК на ВКС, защото липсват ясно и точно формулирани въпроси. А е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които Петров евентуално би имал предвид, се казва ВКС. И обясняват, че противното означава такова процесуално действие на съда, което би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК.

Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос (материалноправен или процесуалноправен) обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 и 2 от чл. 280 ал. 1 ГПК“, посочва ВКС.

Върховните съдии не споделят и доводите на Васил Петров, че решението на градския съд е очевидно неправилно.

В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Оплакването на жалбоподателя, че при постановяване на решението въззивният съд не е съобразил допълнението на чл. 29, ал. 2 от ЗСВ с измененията от 7 февруари 2020 г., не може да обоснове очевидна неправилност, тъй като разпоредбата не урежда правните последици от прекратяване на предходно отношение, настъпило преди влизане в сила на изменението, а е приложима при прекратяване на правоотношение, настъпило по време на нейното действие. А решението на Пленума на ВСС от 5 ноември 2020 г. няма правопораждащ ефект за претендираните от жалбоподателя права, тъй като същото е прието на основание чл. 225, ал. 6 ЗСВ и с него Пленума на ВСС определя реда и начина на изчисляване на обезщетенията по чл. 225 ЗСВ“, изтъква ВКС.

Определението е окончателно, което означава, че Васил Петров няма да получи исканото от него обезщетение за близо 78 000 лева. За сметка на това той трябва да плати на ВСС общо 1020 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение (450 лв. за СРС, 300 лв. за СГС и 270 лв. за ВКС).

Колегата му Незабравка Стоева също води дело срещу ВСС, като тя претендира за малко над 106 000 лв. обезщетение за 14 години стаж – осем години и половина като инспектор и кадровик и шест години като съдия в Благоевград. Напуснала е системата през 1992 г. Наскоро ВКС върна делото за ново произнасяне на СГС (виж повече тук).

24
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Заки
Заки
16 февруари 2022 13:31
Гост

Нормално е да отхвърлят иска на този нахалник.

Анонимен
Анонимен
16 февруари 2022 12:09
Гост
Анонимен
Анонимен
16 февруари 2022 12:15
Гост

ПИКльовците нямат нищо общо с правото

Завалията....
Завалията....
16 февруари 2022 10:39
Гост

Не се наядоха…От 1984 е вън от системата и се усетил, че може и да мине номера и да се облажи 🙂

Ставри
Ставри
16 февруари 2022 13:27
Гост

Този човек как е с математиката. Не вижда ли, че стажът не му стига?

Анонимен
Анонимен
16 февруари 2022 9:44
Гост

Нагъл клетник!

Димчо
Димчо
16 февруари 2022 13:28
Гост

Изключително дебелокож е.

Онски
Онски
16 февруари 2022 9:43
Гост

Еее, много изнаглял и този бе.

Фалевски
Фалевски
16 февруари 2022 9:43
Гост

Еми супер

Тошко
Тошко
16 февруари 2022 9:42
Гост

КОгато си свързан под някаква форма с Пеевски – така става.

Пепи
Пепи
16 февруари 2022 13:28
Гост

Покрай сухото, гори и мокрото.

Бешов
Бешов
16 февруари 2022 9:42
Гост

Този пък за какъв се има? Нагла работа

Николай
Николай
16 февруари 2022 13:29
Гост

Пробва се до последно.

Ананиева
Ананиева
16 февруари 2022 9:41
Гост

Напълно нормално да му се отхвърли иска

Радосвета
Радосвета
16 февруари 2022 9:41
Гост

Твърдо смятам, че този човек се излага яко

Анонимен
Анонимен
16 февруари 2022 9:40
Гост

Милият той

Пенисът Кънчо
Пенисът Кънчо
16 февруари 2022 9:27
Гост

Продължавам с пасажи от стихотворната поема на колегата – вие знаете коя Дулсинея възпява той:
„Ти си умна и красива,
веждата ти е една,
ти си весела, игрива
и ме пляскаш през ръка!
От закони не отбираш,
правото ти е мъгла,
кинти само да събираш,
туй е твоята мечта!“
🙂

Стамат
Стамат
16 февруари 2022 9:31
Гост

Евала, Кънчо, той твоят колега бил направо прероденият Кирил Христов, бе

Наглец
Наглец
16 февруари 2022 9:14
Гост

Бащата на жената на Пеевски. Наглостта явно можело да бъде и семейна черта по съребрена линия.

хайде по-точно
хайде по-точно
16 февруари 2022 9:20
Гост

Хайде все пак да сме по-прецизни – бивша жена, а и самият Пеевски надали е инспирирал иска му, който е отхвърлен напълно законосъобразно

Анонимен
Анонимен
16 февруари 2022 9:48
Гост

Да бе, тоя няма нищо общо с Пеевски. Както Пеевски няма нищо общо с офшорките си. Нагла работа.

Симо
Симо
16 февруари 2022 13:30
Гост

Наглостта е заразна.

парата
парата
16 февруари 2022 9:09
Гост

Няма ли някой да изкара колко са заплатите на членовете на ВСС, за да се види, че няма такава пара никъде другаде. И да се види какво получаваме ние и като съдии, прокурори и следователи и като граждани срещу тази сума, която ми се струва е към 11 000 и дори 12 000 лв.

too much
too much
16 февруари 2022 8:48
Гост

Не си бил в съдебната власт от времето на социализЪма и комунизЪма и искаш обезщетение. Too much, Петров