Поправка „Желяз“ в договора със САЩ само със съгласието на американската страна*

Омбудманът поиска промяна, която да защитава по-добре правата на българските граждани, но това не може да стане веднага

Иглика Горанова 21 април 2018, 12:05 2110 2

Снимка: БГНЕС

Случаят „Желяз“ няма как да доведе веднага до преразглеждане на договора ни за екстрадиция със САЩ, заявиха пред „Икономист” юристи. Искането за такава промяна бе на омбудсмана Мая Манолова след среща с Желяз Андреев. Щатски съд поиска екстрадирането на 29-годишния Андреев, защото в качеството му на служител на ниско ниво в кол център у нас, регистриран във Флорида, е участвал в продажба на авиочасти за ембаргова Сирия по поръчение на шефовете си. „Не е разумно да се мисли, че такъв договор може да бъде променен веднага, защото това не може да се случи без другата страна, която е САЩ. Този тип договори са еднотипни, сключен е през 2008 г., предишният е от 1928 г.” , коментира пред „Икономист“ бившият правосъден министър Христо Иванов.

Преразглеждане на договора за екстрадиция поиска омбудсманът Мая Манолова след среща с Андреев и след няколко протеста „Да не даваме Желяз на САЩ” в няколко български града и в Лондон. Манолова се ангажира и със съдействие за набиране на средства за адвокат на младия мъж в САЩ. За добър адвокат трябват между $35 000 и $50 000 долара. Към сряда в сметката на Желяз са постъпили 1920 лв.

„Съдът е този, който ще реши дали има основание да екстрадира Желяз Андреев, но така или иначе наказателният процес срещу него ще тече в САЩ и е добре той да си наеме адвокат. Американското правосъдие е добро, а в момента целият този шум, който се вдига, води до антиамерикански настроения у нас”, добави Иванов.

В положението на Желяз Андреев са още четирима българи от същия кол център, със същите обвинения. „Истината е, че трябва да се разбере защо през 2008 г., когато е сключван договорът, подписът е сложен механично и не е изследван въпросът за различието между правните системи у нас и в САЩ”, каза пред „Икономист” Христо Христев, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Подписът под договора е на Миглена Тачева, правосъден министър в правителството на тройната коалиция и настоящ директор на Националния институт по правосъдие. Тачева до момента не се е изказвала по въпроса, но нейни колеги я защитиха с мотива, че това са еднотипни договори и те не подлежат на коментар.

Подобен на случая с Андреев имаше преди шест години, когато протести пред Съдебната палата принудиха премиера Пламен Орешарски да води преговори по дипломатически път по случая с Гергана Червенкова, която бе обвинена в пране на пари и незаконна търговия с лекарства по интернет. Впоследствие бе доказано, че обвиненията са несъстоятелни. Още тогава имаше настоявания за промяна на договора за екстрадиция със САЩ.

Колко са екстрадираните

От 2013 г. до сега България е екстрадирала 7 българи по искане на САЩ, съобщиха пред „Икономист” от правосъдното ведомство. „Обратен процес – от САЩ към България, няма”, каза от своя страна вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов. От ведомството на Цецка Цачева уточниха, че от международните ни договори единствено този със САЩ допуска екстрадиция на собствени граждани на двете държави. На въпрос колко души сме предали на Турция след опита за преврат там, от правосъдното министерство отговориха: четирима – двама през 2016 г. и двама през 2017 г. Но подчертаха, че България не е предавала български граждани на Турция. Във ведомството годишно се образували по около и над 200 преписки за екстрадиция на български граждани от чужбина и на чужди граждани от България с държавите, с които имаме договори, като значителен брой от исканията бивали уважени.

Справката на правосъдното министерство, поискана от „Икономист”, сочи, че България е страна по редица международни актове, които предвиждат задължение за екстрадиция на лица, издирвани по наказателно производство или за изпълнение на влязла в сила присъда. Това са многостранни международни договори, двустранни международни договори и актове на Европейския съюз. Водещ в групата на многостранните международни договори е Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г., както и двата допълнителни протокола към нея.

Двустранните международни договори са основно комплексни международни договори за сътрудничество по граждански или наказателни дела, като в тях се съдържат и разпоредби за „предаване“ на лица, издирвани във връзка с наказателни производства. Двустранни договори за екстрадиция имаме с девет държави – Беларус, Индия, Казахстан, Китай, Ливан, Мароко, Република Корея, САЩ и Узбекистан.

Третият тип договори са актовете на Европейския съюз, и по-конкретно Рамково решение 2002/584/ПВР относно процедурите за предаване между държавите членки и Европейската заповед за арест. Рамковото решение заменя многостранните и двустранните договори за екстрадиция между държавите членки и се прилага между всичките 28 членки на Съюза.

Накъде отива случаят „Желяз”

След протестите и след като премиерът Борисов разпореди да се намерят възможности да се защитят Андреев и останалите четирима българи, обвинени от щата Флорида в търговия с ембаргова държава, единственият шанс за тях остава тихата дипломация, признават експерти от правосъдното министерство. Правосъдната министърка Цецка Цачева определи случая като неприятен, но че държавата не е с вързани ръце. Тя уточни, че сме поискали от американската страна консултации на експертно ниво за изясняване на обстоятелствата по казуса.

Ако се осланяме на думите на главния прокурор Сотир Цацаров от миналата седмица обаче, не се очертават правни основания за екстрадиция, защото чл. 3 от договора със САЩ изброява 30 престъпления, за които се иска екстрадиция, но нарушаването на търговско ембарго не е между тях. В същото време съгласно договора, а и по нашите закони американските магистрати са претендирали, че случаят е „нетърпящ отлагане” и нашата прокуратура е била длъжна да постанови 72-часово задържане, което и се случи с Желяз Андреев навръх Великден. После обаче Добричкият окръжен съд отказа временно задържане и го пусна с най-леката мярка за неотклонение – подписка, отхвърляйки основанията за случая като „нетърпящ отлагане”, защото заповедта за арест на съда във Флорида е била издадена на 21 октомври 2016 г. и явно дейността на Андреев не е била приоритет на щатските власти. Решението на Добричкия окръжен съд даде основание на Цацаров да не поиска арест за останалите четирима българи, изискан на същото основание.

Самият Андреев заяви пред медиите, че има надежда казусът му да бъде решен по дипломатически път. Пред „Икономист” неговата приятелка Милена Здравкова каза, че имат нужда от помощ за намиране на добър адвокат във Флорида. „Целият ни живот се обърна”, каза Здравкова, която силно се надява договорът за екстрадиция със САЩ все пак да бъде преразгледан, за да бъдат защитени правата на други българи, които биха попаднали в подобна ситуация. Според Андреев пък трябва да се вмени задължение на чуждите компании у нас да информират своите служители за всяко тяхно действие, с което евентуално биха погазили нечий чужд закон.

желяз андреев