Министърът на правосъдието ще отказва обезщетение за забавени досъдебни производства, когато въпреки проведените действия по издирване и разследване, извършителят на престъплението е останал неразкрит или не е повдигнато обвинение. Това е едно от измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които днес министерството публикува за обществено обсъждане (пълния текст на законопроекта виж тук).

Проектът в голямата си част е известен на магистратската общност, тъй като негов първоначален вариант вече беше огласен от ведомството. Както „Лекс“ писа, с измененията се възстановяват помощните атестационни комисии към съдилищата, които да подпомогнат ресорната комисия към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет при оценка на работата на магистратите. Освен това се предвижда само кадровици да оглавяват помощните комисии на съвета. Други предложения са периодично атестиране да се провежда само по изключение, а извънредното да се намали, като в конкурсите за повишаване да отпадне.

С измененията обаче се въвеждат и две нови хипотези, при които министърът на правосъдието ще отхвърля заявленията на граждани за обезщетение за бавно правосъдие. В момента законът му дава това право, ако проверката на Инспектората към ВСС е установила, че всъщност продължителността на производството не надхвърля разумния срок. Както и ако забавянето на делото се дължи на действия или бездействия на самия оплакващ се от бавно правосъдие или на адвоката му.

Сега в чл. 60е се предвижда, че отказ за компенсация ще има и когато оплакването е за забавено досъдебно производство, „когато въпреки проведените действия по издирване и разследване, извършителят на престъплението е останал неразкрит или не е повдигнато обвинение“. Освен това няма да се дава обезщетение в пари и когато „подсъдимият е бил обезщетен за неразумния срок на наказателното производство чрез изрично и измеримо намаляване на наложеното му наказание от компетентния съд“.

В мотивите за измененията се заявява, че тези нови основания са съобразени с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) (решение по делата Хаджийски и Илиев срещу България, жалби № 68454/01 и 68456/01, Терзийски и др. срещу България, жалба № 1509/05 и др.). „Съгласно тази практика намаляването на наказанието се смята за адекватна компенсация при нарушаване на изискването за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Взета е предвид и практиката на ЕСПЧ по отношение на прилагането на чл. 6 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС)“, посочват от Министерството на правосъдието

Що се отнася до отказа да се обезщетява бавното разследване, когато става извършителят не е разкрит, авторите на проекта пишат: „Съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС „всяко лице……при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок“, тоест става въпрос само за обвиняемия, съответно подсъдимия. ЕСПЧ въобще не разглежда оплаквания на пострадалия по чл. 6, § 1 от конвенцията по отношение на досъдебни производства, в които извършителят не е открит или не е повдигнато обвинение“.

Както вече „Лекс“ писа, един от основните моменти в проекта за промени в ЗСВ е връщането на помощните атестационни комисии, които да подпомагат дейността на ВСС при оценка на професионалните качества на магистратите.

В публикувания днес проект е „избистрен“ спорен момент във връзка с тяхната работа. Първоначално работната група беше предложила два варианта за това каква компенсация да получават членовете на ПАК за работата си там – единият беше финансов стимул, а другият дейността им в комисията да се отчита при атестирането им, а магистратските си задължения да изпълняват при намалена натовареност. Избран е вторият вариант.

Освен че ще се въвежда ограничението за председатели на комисиите за атестирането и конкурсите да се избират само изборни членове на ВСС, се предлага и друго – мандатът на магистратите от професионалната квота да бъде едногодишен без възможност за повторно избиране, както е сега.

Промени има и във връзка с атестирането. Идеята е извънредното такова да отпадне в конкурсите за повишаване и преместване, както и в процедурите за избор на административни ръководители.

Предлага се прецизиране на разпоредбата, отнасяща се до обезщетенията, които магистратите получават при напускане и пенсиониране. Онези от тях, които са станали членове на ВСС, например, и после се върнат в съдебната система, ще получават „разликата между размера на полученото обезщетение при предишното освобождаване и обезщетението, съобразно размера на брутното трудово възнаграждение към датата на последващото освобождаване“. Що се отнася до военните, то ако са получили обезщетение по законите за отбраната, за НСО, за МВР и ДАНС, то от съдебната система ще вземат само разликата, ако обезщетението по ЗСВ е в по-голям размер.

В проекта са намерили място и две идеи на министъра на правосъдието Данаил Кирилов, които той лансира при обсъждане на промените в НПК и ЗСВ за процедурата за отстраняване на тримата големи в съдебната система.

Първо се предлага отпадането на задължението на магистратите да декларират членството си в съсловни организации.

И второ – да бъде отменен чл. 230 от ЗСВ, който регламентира отстраняването на съдии и прокурори от длъжност при привличането им като обвиняеми. Според правосъдния министър те трябва да бъдат отстранявани временно от длъжност по реда на НПК, както е за всички останали държавни служители.

Идеята за отпадането на чл. 230 от ЗСВ обаче е дискусионна, тъй като в публикувания проект има два варианта – в единия разпоредбата остава, но в нова редакция, а в другия – тя се отменя.

Новата редакция на чл. 230  ЗСВ е провокирана от решението на Конституционния съд, който неотдавна каза, че Висшият съдебен съвет трябва да има възможност за преценка дали да отстрани един магистрат или не, а не да действа в условията на обвързана компетентност.

ССБ: Съдийската колегия да дава разрешение за повдигане на обвинение на съдия

Именно във връзка с този текст от закона в края на юли Съюзът на съдиите в България излезе с предложение Съдийската колегия да дава разрешение за привличането на съдия към наказателна отговорност.

„Това ще даде допълнителна гаранция за независимостта на съдията, доколкото правомощието на прокурора да привлича лица към наказателна отговорност не подлежи на контрол“, мотивират се от ССБ. Те предлагат и решенията на СК на ВСС за отстраняването или не на един магистрат, както и по исканията за възстановяване на работа при промяна на обстоятелствата да подлежат на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд, а не пред Върховния административен съд.

От ССБ отправят и някои възражения във връзка с изцяло новия чл. 230 от ЗСВ, който залегна в първоначалния проект за промени в ЗСВ, публикуван през юли на сайта на правосъдното ведомство. Според организацията не е редно при определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ на съдията, това автоматично да води до неговото отстраняване от длъжност. „Задържането под стража може да бъде постановено и за непредпазливо престъпление, което в хипотезата на ал. 1 на чл. 230 не може да доведе до временно отстраняване. Отстраняването от длъжност е самостоятелна мярка, чиито налагане следва да се преценява от Съдийската колегия на ВСС на общо основание, без значение дали съдията е задържан или не“, отбелязват от организацията. Освен това предлагат главният прокурор да внася и материалите по делата, а не само самото искане, защото така членовете на СК на ВСС ще имат ясна представа за какво става дума.

В становището си ССБ излага сериозни възражение срещу връщането на помощните атестационни комисии, като определят идеята като „съществен регрес по отношение на системата за атестиране“. Според организацията тази промяна „крие рискове от формализиране, регионализиране и липса на обективност на процедурата“.

„Освен посочените недостатъци на децентрализацията на атестирането следва да се посочи, че не са отчетени и множеството затруднения и допълнително натоварване за атестиращите съдии, както и непредвидените финансови разходи. Върху съдиите от Върховния административен съд ще се стовари задължението да атестират всички съдии от първоинстанционните административни съдилища, а върху съдиите от апелативните съдилища – да оценяват дейността на съдиите от окръжните съдилища. За всяка една атестация съдиите от помощната комисия трябва да се запознаят с цялостната работа на оценявания съдия – с постановените актове и администрирането на делата, както и с дейността му извън правораздаването; да посетят на място съдията и да присъстват на водено от него съдебно заседание; да проведат събеседване със съдията и неговите колеги и съдебни служители. За да се извърши тази работа, атестиращите съдии трябва да се откъснат от пряката си работа за дълъг период от време, да изразходват парични средства за командироване и пътуване. Отделно от това начинът на работа и подходът на всяка помощна комисия по подразбиране ще се различава, което автоматично поставя оценяваните съдии при неравни условия. Нито намаляване на натовареността на атестиращите съдии, нито допълнителното заплащане ще доведат до минимизиране на съществуващите рискове от формализиране и разнобой на практиката по оценяване на съдиите, а допълнителното финансово бреме – за пътни разходи и командироване на атестиращите съдии – ще доведе до непредвидени бюджетни проблеми за съдилищата“, изтъкват от ССБ.

Друго възражение на ССБ е свързано с предложението членовете на Висшия съдебен съвет да имат право на обезщетение за прослужено време, каквото е предвидено за магистратите. Организацията посочва, че кадровици са и адвокати и за тях това правило не може да бъде приложено, защото се изискват поне 10 години стаж като магистрат.

От съюза не са съгласи за инспектори да се избират районни съдии и прокурори, защото те няма как да извършват проверки на колегите си от по-високите нива в системата, защото най-малкото не са запознати със спецификата на работата. А тези проверки не се правят от целия състав на ИВСС, а еднолично.

 

9
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анализатор
Анализатор
10 септември 2019 17:29
Гост

Недомислени изменения – практиката на ЕСПЧ че се дължи обезщетение и поради „неефективно разследване“, частен случай на което е неразкриването на извършителя например…..така че това глупост която директно води до автогол за НП и РБ по делата

Изумително
Изумително
10 септември 2019 12:17
Гост

Откъде накъде ще отпада обезщетението при неразкриване на извършителя? Това означава на практика, че при несвършена в по-голяма степен на обвинението (отколкото ако беше разкрит и осъден, но много бавно), то няма да носи никаква отговорност. Това само ще мотивира обвинителите да крият данни за вероятния извършител и да не повдигат изобщо обвинения ако разследването се проточи малко повече във времето!

Анонимен
Анонимен
09 септември 2019 17:48
Гост

Марчева успя, ще прокара отколешната си мечта само членове на ВСС да са председатели на КАК. Да живей лобизма

Анонимен
Анонимен
09 септември 2019 17:50
Гост

Не само Марчева, а и Кояджиков. Знаем ние как се опитваше да ходатайства пред един председател на КАК за по-добра оценка на един съдия. Сега направо те ще си ги пишат.

възмутен
възмутен
09 септември 2019 16:58
Гост

а пострадалият? няма ли право пострадалият на компенсация? не разбират ли, че с тези нови основания, само ще увеличат исковете по ЗОДОВ, но не се мисли за държавата, а за бюджета на министерството

Анонимен
Анонимен
09 септември 2019 16:57
Гост

Дани започна с икономиите. Какво е виновен ищецът, че прокуратурата не си е свършила работата.

Анонимен
Анонимен
09 септември 2019 16:37
Гост

Така ще е, след като не е изготвена ясна концепция за намаляване на неразкритите престъпления.

Анонимен
Анонимен
09 септември 2019 16:39
Гост

Иначе Цацаров се бие в гърдите, че досъдебното производство е едва ли не перфектно.

адвокат
адвокат
10 септември 2019 12:05
Гост

E, ще има работа за адвокатите, че нали техния брой приближава броя на българската армия.