Проблемите, свързани с дейностите с криптовалути, придобиха нова актуалност в последно време, но новото е, че конкретно се заговори за регулацията на тези бизнеси в България, каквато на практика липсва, освен в областта на мерките срещу изпиране на пари и финансирането на тероризъм. Властите сякаш за пръв път сериозно се вглеждат в дейността на дружествата, предоставящи услуги, свързани с криптовалути, и от това изненадващо се появи едно понятие, което няма опора в закона, но в същото време намери място в много заглавия, а именно криптобанката.

Понятие за банка

Макар понятието за „банка“ да е с особена важност както за финансовата, така и за цялата правна система, същото не е ясно и конкретно разписано в действащото законодателство. Законът за кредитните институции (ЗКИ) в последната си редакция (бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) в чл. 2, ал. 1 определя, че „Банка (кредитна институция) е: 1. юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, или 2[1]. юридическо лице, което извършва някоя от дейностите по чл. 6, ал. 2, т. 3 и 6 от Закона за пазарите на финансови инструменти, което не е дилър на стоки или квоти за емисии, предприятие за колективно инвестиране, застраховател или презастраховател, и отговаря на някое от следните условия: (…).[2]“, като в чл. 2, ал. 2 от ЗКИ в 18 точки неизчерпателно са изброени дейности, които могат да бъдат извършвани от банка по ал. 1, т. 1 – от юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.

Използването на подобна юридическа техника води до извода, че банката се дефинира от своите дейности[3], а те могат да бъдат с различен предмет и обхват във времето, видно от различните редакции на закона (а и на отделните закони). Може да се изведе дефиницията[4] за банка, която изцяло споделям, а именно: търговец във формата на акционерно дружество, което притежава лиценз за банкова дейност. Но в основата си банковата дейност, която дефинира банките, е публичното привличане на влогове и свързаното със средствата от тях кредитиране, което е изключително и само типичната банкова дейност, неразрешена на нито едно друго дружество, за разлика от кредитирането със собствени средства. Така съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗКИ публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и услугите по приемане на ценности на депозит и дейност като депозитарна или попечителска институция може да извършва само лице, което е получило лиценз за банка по ал. 1, т. 1; банка със седалище в трета държава, която е получила лиценз от БНБ да осъществява дейност в Република България чрез клон; банка, получила разрешение за извършване на банкова дейност от компетентните органи на държава членка, която предоставя директно или чрез клон услуги на територията на Република България. ЗКИ съдържа легална дефиниция на понятието в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР – „Публично привличане на влогове или други възстановими средства“ е приемането на влогове или други възстановими средства от повече от 30 лица, които не са банки или други институционални инвеститори. Съответно, съгласно т. 62 от § 1, ал. 1 от ДР на ЗКИ „Институционален инвеститор“ е лице по смисъла на чл. 2, т. 12 от Регламент (ЕС) 2017/2402[5].

Важно е да се подчертае, че кредитирането не е изключителна банкова дейност, ако се извършва със средства, които не са набрани чрез публично предлагане на влогове или други възстановими средства, а може да се извършва и от финансови институции (чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ). Още повече, финансовите институции не подлежат на лицензионен (разрешителен), а на регистрационен режим, за разлика от банките, съгласно чл. 3а от ЗКИ, както и Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции на БНБ. Изискването за регистрация на финансовите институции, когато извършват съществена дейност по кредитиране, е конкретизирано в чл. 13 от посочената Наредба – когато относителният дял на дейностите по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ, е не по-малко от 30 на сто от общата дейност на юридическото лице съгласно финансовите отчети. изчислен по на база нетни приходи от съществена дейност спрямо приходи от общия обем дейност или балансовата стойност на актива, съответстващ на съществената дейност, спрямо общата сума на активите, като при изчисляване на съотношението не се отчитат инвестициите, свързани с участия в дружества, различни от кредитни и финансови институции. Следователно при по-малки обеми на кредитиране не се изисква и регистрация пред БНБ.

Публично привличане на криптовалути

Както беше посочено, за да е налице най-съществената банкова дейност, а именно публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, кредитирането следва да се извършва не със собствени средства, а със средства на вложителите. По същество това е най-голямата, съществена и определяща разлика между банка и финансова институция.

Естественият въпрос, който изниква, когато се говори за криптобанки, е дали привличането на криптовалути от „вложители“ може да бъде подведено под дефиницията за банка, както и за „публично привличане на влогове или други възстановими средства“.

Влоговете (deposits, dépôts[6]) по смисъла на ЗКИ са дефинирани като „всяка сума, получена със задължение за връщане“ – т. 2 от § 1, ал. 1 ЗКИ. Съгласно чл. 420 от ТЗ банковия влог има за предмет парични знаци, ценни книги или други движими вещи, като паричния банков влог (чл. 421 ТЗ) касае парична сума в точно определена валута и размер. В този смисъл, не може да има съмнение, че по смисъла ЗКИ в дефиницията за банка влоговете могат да бъдат единствено парични – в съответната парична валута, като именно тези средства от вложителите могат да се ползват за извършване на дейности по кредитиране. ЗКИ не визира обикновения влог, при който за предмет могат да бъдат индивидуално определени вещи. Аргумент в тази насока е, че приемането на ценности на депозит е уредено като отделен вид услуга, различна от основната по влогонабиране – т. 3 от чл. 2, ал. 2 от ЗКИ. Също така, легалната дефиниция на ЗКИ визира влога като „сума“, а не като ценности, активи или други сходни понятия.

От тук естествено се стига и до въпроса могат ли криптовалутите да бъдат предмет на банков влог по смисъла на чл. 2, ал. 1 т. 1 от ЗКИ. Съгласно единствената легална дефиниция в действащото българско законодателство криптовалутите, или по-скоро виртуалните валути, се определят като цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път – § 1, т. 24 от ДР на ЗМИП. Доколкото виртуалните валути нямат правния статут на валута или на пари, същите не могат да бъдат предмет на паричен банков влог. В най-добрия случай, и то с много големи уговорки, същите могат да бъдат съхранявани във сейф, но не като криптовалути, а като запис в цифров физически носител, съхраняван в сейфа, което не придава различно правно значение на съхранението им. Съхраняването им като криптовалути представалява друга дейност, а именно на доставчик на портфейл, който предлага попечителски услуги по см. на § 1, т. 25 от ДР на ЗМИП.

Понятието „други възстановими средства“ също не е дефинирано в действащото българско и европейско законодателство. Същото е привнесено от дефиницията за кредитни институции на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012. В тази връзка, Европейският банков орган (Европейски надзорен орган) (European banking authority – EBA) е изразил свое становище от 09.01.2019 г.[7], че крипто-активите не са признати в нито една европейска държава или от Европейската централна банка като „депозити“ или „други възстановими средства“ по смисъла на чл. 4(1)(1) от Регламент (ЕС) № 575/2013 (CRR), от който е транспонирана дефиницията за банка (кредитна институция) в ЗКИ. Впрочем EBA по-рано също признава[8], че липсата на дефиниции за „депозити“ или „други възстановими средства“ не са уредени в CRR, поради което е предложила насоки за приемането на легални определения в последващите изменения на регламента, но до настоящия момента такива липсват.

Допълнителен аргумент, че криптовалутите не могат да бъдат предмет на привличане на влогове или други възстановими средства от банките е обстоятелството, че ако същите бяха включени в предмета на тези дейности, то нямаше да има нужда да се приемат допълнителните т.т. 38 и 39 от чл. 4 на ЗМИП, определящи като задължени лица по закона лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, както и доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги, доколкото кредитните институции са част от кръга на задължените лица – т. 1 от чл. 4 на ЗМИП, и съответно дописването на Директива (ЕС) 2015/849 (AMLD4).

Предоставянето на кредити в криптовалути

Както беше посочено, кредитирането, когато е по занятие и над определени обеми, може да подлежи на разрешителен режим за банки или на регистрационен режим за финансови институции. И в двата случая – относно банки и финансови институции, законът визира дейността като предоставяне на кредити или друго финансиране (чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ). Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, което определение изключва възможността под кредитиране да се разбира даване в заем на криптовалути.

Отново, понятие за „друго финансиране“ в законодателството липсва. Същото обаче е достатъчно широко, за да обхване многобройни дейности и схеми за предоставяне на средства, като напр. финансов лизинг (т. 6 от чл. 2, ал 2 ЗКИ), поемане на емисии финансови инструменти (чл. 6, ал. 2, т. 6 от ЗПФИ във вр. т. 9 от чл. 2, ал. 2 ЗКИ), факторинг и форфетинг (т. 12 от чл. 2, ал. 2 ЗКИ), дейност като доставчик на услуги за колективно финансиране по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/1503 (т. 17 от чл. 2, ал. 2 ЗКИ) и др. Критична особеност в изброяването на тези дейности и видове финансиране е, че същите са изброени изчерпателно, като не е позволено да се извършват други дейности, извън посочените в закона (чл. 2, ал. 4 ЗКИ), освен т.нар. спомагателни дейности[9]. Но става ли въпрос за банкови дейности по занятие, същите следва да са законодателно уредени и включени в банковия лиценз. В тази връзка, не може да се намери опора в закона, че на кредитните и финансови институции е позволено да предоставят кредити в криптовалути. Подобни дейности биха били в грубо нарушение на действащото банково законодателство. Отделно интересен е въпросът по какъв начин една банка би се сдобила с криптовалути, които да предоставя под формата на кредит.

Въпросът за съдържанието на израза „предоставяне на кредити“ по см. на чл. 4(1)(1) от Регламент (ЕС) № 575/2013 (CRR) е поставян и пред EBA[10]. Институцията в тази връзка приема в становище № EBA/GL/2021/12 от 11.11.2021 г.[11], че когато преценяват дали е изпълнен изразът „предоставяне на кредит“, компетентните органи следва да се съсредоточат по-специално върху това дали кандидатстващата кредитна институция ще сключи договори за предоставяне на парична сума за конкретна или неконкретна цел, за период от време, който ще бъде договорен, и която ще бъде изплатена в съответствие с договорените условия, обикновено предвиждащи възнаграждение. Също се приема, че изразът следва да включва: потребителски кредити, договори за кредит, свързани с недвижимо имущество, факторинг със или без право на обратен иск, финансиране на търговски трансакции (включително форфетиране) – Приложение I от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции (CRD).

Изложеното обаче не означава, че правото ни не допуска изобщо предоставянето на кредити под формата на криптовалути. Подобен тип услуга следва да се подведе под общия режим на заема за потребление (чл.чл. 240-241 ЗЗД) и на заема за послужване (чл.чл. 243-249 ЗЗД). Тази дейност обаче не е регулирана от ЗКИ.

Лицензионни изисквания към дружествата, опериращи с криптовалути

Липсата на правна уредба относно криптовалутите и опитите за дефинирането им са наложили решаването на един от основните въпроси, а именно има ли действаща регулация за лицата, които придобиват, търгуват, извършват разплащания и финансиране с виртуални валути и дали същите подлежат на някакво лицензиране. Като отговор на този въпрос до момента има формирана съдебна практика, която приема, че предмет на дейност на дружество като „търговия и добиване на виртуални валути, финансиране чрез виртуални валути“ или „добиване и покупко-продажба на виртуална валута, покупко-продажба на машини и устройства за извършване на добив на виртуална валутаса дейности, които не попадат в обхвата на чл. 12, ал. 3 от ЗПУПС и чл. 4 от ЗПУПС, в които изчерпателно са изброени платежните услуги, за осъществяването на които е необходим лиценз.

В Решение № 32 от 15.01.2018 г. по т. д. № 17/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив се приема, че дейността по „добиване и търговия с виртуални валути, финансиране с виртуални валути“ не представлява платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, респ. не подлежи на лицензиране по същия закон. Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с виртуални валути не са регулирани от действащото българско и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране. Виртуалните валути не представляват и финансов инструмент по смисъла на чл. 3 от ЗПФИ, като в заявения предмет на дейност[12] липсват еднозначно определени дейности на инвестиционен посредник или дейности и услуги по смисъла на чл. 5, ал. 2 и 3 от ЗПФИ, за които се изисква лицензиране от Комисията за финансов надзор. В решението си окръжният съд се позовава на Решение № 834 от 24.04.2015 г. по ф. д. № 984/2015 г. на Апелативен съд – София, както и на изисканите по делото писмо изх. № БНБ – 108809/19.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка и писмо изх. № 07-00-114/23.10.2014 г. на Комисията на финансов надзор.

Съгласно писмо изх. № БНБ – 108809/19.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка, виртуалната валута „биткойн“ не представлява законно платежно средство. Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойн“ не са регулирани от действащото национално и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация. Покупко-продажбата на виртуални валути и разплащанията с тях, включително и „биткойн“, не попадат в обхвата на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар, респективно в обхвата на ЗПУПС, с който посочените европейски актове са транспонирани в българското законодателство.

С писмо изх. № 07-00-114/23.10.2014 г. Комисията за финансов надзор е изразила становище, че дейностите, свързани с придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“ не са регулирани от действащото европейско и национално законодателство и не подлежат на лицензионен и регистрационен режим. В чл. 3 от ЗПФИ изрично са изброени финансовите инструменти, които подлежат на регулация от КФН. Към настоящия момент „биткойните“ или другите виртуални валути не са признати и не се третират като финансови инструменти по смисъла на ЗПФИ и спрямо тях не следва да се прилагат изискванията на ЗПФИ. За сключване на сделки с „биткойни“ не е необходимо издаване на лиценз от КФН за извършване на инвестиционна дейност и предоставяне на инвестиционни услуги по смисъла на чл. 5, ал. 2 и 3 ЗПФИ. Отразено е, че предвид същността на „биткойн“ и други подобни „криптовалути“, надвишаващи 200 различни вида, те биха могли да представляват и/или да послужат като базов актив на деривативни финансови инструменти, което към момента не е отразено в действащите нормативни актове. Дава се заключение, че нормите на ЗПФИ биха били приложими към тази дейност, само ако тя има за предмет дейности, свързани с предлагането на финансови инструменти, чийто базов актив е „биткойн“ като например договори за разлика или деривативни инструменти, за което е необходимо притежаването на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник. Ако дружеството няма намерение да извършва такива сделки с базов актив електронни валути, то дейността му няма да подлежи на лицензиране от КФН.

Тук следва да се отбележи, че посочени писма на БНБ и КФН от 2014 г. отразяват законодателството в национален мащаб, което в тази част относно криптовалутите от издаването си до настоящия момент не е променено, с изключение на ЗМИП, т.е. становищата на двете институции до този момент са актуални. Дори през 2022 г. в две свои интервюта[13] подуправителя на БНБ косвено потвърждава, че в България не се очаква нищо ново, касаещо регулацията на криптовалути, докато не се приемe европейския регламент в тази насока (Markets in Crypto-assets Regulation – MiCA).

Стабилността на българското законодателство в областта[14] е предмет и на любопитна забележка в изданието „Регулиране на криптовалутите по света: Актуализация за ноември 2021 г.“ на Правната библиотека на Конгреса (САЩ). Дирекция „Глобални правни изследвания“[15], в което се казва, че към ноември 2021 г., спрямо 2018 г., се е увеличил броят на държавите, които са приели данъчни закони, закони за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, или и двата вида закони, касаещи криптовалутите, на 103 юрисдикции, като повечето от тях прилагат и двата вида законитези юрисдикции включват държавите-членки на Европейския съюз, с изключение на България. Още повече, по повод последните събития КФН в свое съобщение[16] от 13.01.2023 г. потвърждава за пореден път, че дейността, свързана с „крипто активи, които към настоящия момент не са признати за финансов инструмент на територията на Република България, съответно търговията с тях не подлежи на регулация и надзор от страна на КФН. Видовете финансови инструменти са посочени изчерпателно в чл. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти“.

Наказателни аспекти

От изложеното до тук може да се направи обобщението, че набирането на криптовалути чрез публично привличане и предоставянето им под формата не кредит не са дейности, за които се изисква лиценз или регистрация съгласно действащото банково и финансово законодателство. Разбира се, някои видове криптовалути с много специфични характеристики могат да бъдат разгледани като финансови инструменти, и в тази връзка дейностите с тях без лицензионен или регистрационен режим да възбудят административно или наказателно преследване, но подобни хипотетични случаи следва да се разглеждат ad hoc.

Въпреки това, си струва да се отбележи, че дори и безспорно да бъде прието, че даването на кредити в криптовалути е дейност, обхваната от ЗКИ, то не е сигурно, че извършването на тази дейности без съответно разрешение (за банка) или регистрация (за финансова институция) е престъпление по см. на чл. 252, ал. 1 от НК. Същият гласи, че който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

Противоречивата съдебна практика се разделя във виждането си дали извършването на кредитиране, следва да е банково, чрез публично набрани средства, или това няма значение за съставомерността на деянието. Една част от съдебната практика приема, че е без значение дали паричните средства, които деецът е предоставял в заем срещу лихва са произхождали от предварително влогонабиране, присъщо за банките /Решение № 366 от 10.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 921/2015 г., II н. о., НК, Решение № 33 от 4.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 1281/2017 г., III н. о., НК и др./. Другото становище приема[17], че лихварството – предоставянето по занятие на заеми с лихва със средства, които не са набрани чрез публично влогонабиране, не може да се дефинира като „банкова сделка“. Разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НК е приложима само за дейностите, за които е предвиден разрешителен режим. Отнасянето ѝ към сделки и дейности, за които е предвиден регистрационен (или общ) режим представлява недопустимо разширително тълкуване на обхвата на нормата /Решение № 210 от 31.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 483/2018 г., II н. о., НК, Решение № 60226 от 11.07.2022 г. на ВКС по н. д. № 713/2021 г., III н. о., НК и др./.

Това противоречие е повод за образуването по искане на Висшия адвокатски съвет тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСНК на ВКС по въпроса „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение, осъществява ли състава на престъпление по чл. 252, ал. 1 НК.“.

Разглеждането на тълкувателното дело е спряно с Решение на ОСНК от 06.10. и 20.10.2022 г., тъй като същевременно по подобен въпрос е отправено преюдициално запитване до СЕС от ВКС по н. д. № 591/21 г., по повод на което е образувано дело C-427/22[18] по въпроса:

Следва ли определението за кредитна институция, дадено в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/20131 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, да се тълкува в смисъл, че предоставянето на кредити се осъществява единствено със средства, които са от публично привлечени влогове или други възстановими средства, или кредитната институция може да извършва кредитиране и със средства, получени от други източници?“.

Очевидно отговор на въпроса скоро няма да бъде получен. И макар да са налице достатъчно много аргументи, че банковото дело и това на финансовите институции по същество не обхващат дейности с предмет криптовалути, понятието криптобанка[19] се настани трайно в печата. А по същество понятието криптобанка е един оксиморон, защото дори юридическите аргументи да изглеждат недостатъчни, икономическите са необорими – приемането на влогове под формата на криптовалути и обратното им раздаване като кредити едва ли би покрило и малка част от изискванията на механизмите за капиталова адекватност от гледна точка на експозициите по подобни влогове и кредити.

 

[1] Новата т. 2 от ал. 1 на чл. 2 ЗКИ е предмет на обстойно изследване от Башов, С. За легалната дефиниция на понятието „банка“ в Закона за кредитните институции и настъпилите изменение в нея. Счетоводство, данъци и право, 2022, № 12. София: ИК „Труд и право“, с. 64. В нея авторът застъпва и аргументира тезата, че дейността по т. 2 представлява по същество дейност на инвестиционен посредник по ЗПФИ, което не променя основната банкова дейност по т. 1.
[2] Т. 2 от ал. 1 на чл. 2 от ЗКИ е приета във връзка с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 – известен също като CRR 2013 (Capital Requirements Regulation).
[3] В този смисъл Башов, С. Банковият надзор като специализиран административен контрол. Бизнес и право, бр. 2, 2020 г. София, Университет за национално и световно стопанство, с. 122.
[4] Пак там, с. 123.
[5] Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 година за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012, чл. 2, пар. 12: „институционален инвеститор“ е инвеститор, който е едно от следните:
а) застрахователно предприятие съгласно определението в член 13, точка 1 от Директива 2009/138/ЕО;
б) презастрахователно предприятие съгласно определението в член 13, точка 4 от Директива 2009/138/ЕО;
в) институция за професионално пенсионно осигуряване, която попада в обхвата на Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ) в съответствие с член 2 от нея, освен когато държавата членка е избрала да не прилага посочената директива изцяло или частично към тази институция в съответствие с член 5 от същата директива; или лица, управляващи инвестиции или лицензирана структура, назначени от институция за професионално пенсионно осигуряване в съответствие с член 32 от Директива (ЕС) 2016/2341;
г) лица, управляващи алтернативен инвестиционен фонд (ЛУАИФ), съгласно определението в член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2011/61/ЕС, които управляват и/или предлагат на пазара в Съюза алтернативни инвестиционни фондове;
д) предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) съгласно определението в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2009/65/ЕО;
е) вътрешно управлявано ПКИПЦК, което е инвестиционно дружество с предоставено разрешение в съответствие с Директива 2009/65/ЕО и което не e определилo за управлението си управляващо дружество, получило разрешение по посочената директива;
ж) „кредитна институция“ съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 за целите на въпросния регламент или инвестиционен посредник съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 2 от същия регламент;
[6] В редакциите на Регламент (ЕС) № 575/2013 на английски и френски в чл. 4(1)(1).
[7] https://www.eba.europa.eu/eba-reports-on-crypto-assets
[8] EBA/Op/2014/12 – https://www.eba.europa.eu/eba-publishes-an-opinion-on-the-perimeter-of-credit-institutions
[9] Напр. позволено е придобиването на движими и недвижими вещи и имоти, сключването на разнообразни сделки, воденето на дела, но само ако са свързани със и обслужват основните банкови дейности.
[10] https://www.eba.europa.eu/single-rule-book-qa/qna/view/publicId/2021_6257
[11] https://www.eba.europa.eu/regulation-and-policy/other-topics/guidelines-authorisation-credit-institutions
[12] Делото образувано по обжалван отказ на длъжностно лице по регистрацията в ТР да впише дружество с посочения предмет на дейност с мотива, че за същия се изисква лиценз.
[13] https://www.bnb.bg/AboutUs/PressOffice/POStatements/POADate/03_STOYANOVA_20220114_BG; https://www.bnb.bg/AboutUs/PressOffice/POStatements/POADate/03_STOYANOVA_20220222_BG
[14] Т.е. дълго време липсва всякаква законодателна инициатива в областта, без значение дали подобна е належаща.
[15] https://www.loc.gov/item/2021687419/
[16] https://www.fsc.bg/?p=47874
[17] На същото мнение изглежда е и Панайотов, П. Престъпно извършване на финансови сделки и платежни услуги (чл. 252, ал. 1 НК). Съвременно право, бр. 2, 2018 г. София, СУ „Св. Климент Охридски“, с. 49.
[18] https://curia.europa.eu/juris/fiche.jsf?id=C%3B427%3B22%3BRP%3B1%3BP%3B1%3BC2022%2F0427%2FP
[19] Но дружество, което не притежава банков лиценз, не може да се нарече банка, дори дейността му да е свързана изцяло с криптовалути – Решение № 1399 от 12.07.2017 г. по т. д. № 1313/2017 г. на СГС.

26
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Име
Име
18 януари 2023 6:56
Гост

Хората трябва да знаят, че крипто-банките са ментета и да се придържат настрана, много са чаровни и си викаш, уау, милионери.

Това е високо-професионална дейност, ако рискувате собствени средства, а то – кой ще ви даде да му харчите парите, ще останете излъгани.

„Опасен чар“ – същата картинка, както и мошениците от световната литература, Остап Бендер, а и филмът – „Ужилването“.

Аналогично
Аналогично
17 януари 2023 15:30
Гост

„Отделно интересен е въпросът по какъв начин една банка би се сдобила с криптовалути, които да предоставя под формата на кредит.“
Аналогично
Интересен е въпросът по какъв начин една „криптобанка“ или „мънистобанка“ би се сдобила с ПАРИ за заплати примерно а и изобщо за съществуването си?
Незаобиколимата нужда от ПАРИ е основанието за осъждане на криптопирамидите като НЕКСО.

Име
Име
17 януари 2023 13:34
Гост

Стойностно мнение, в момента е и актуално, а и вече има и нужда очевидно.

Навремето хората са колекционирали нумизматика, това са също пари, а има и една банка в Италия, която приема кашкавал като обезпечение.

Ама да бе
Ама да бе
17 януари 2023 13:05
Гост

Разбира се, ние сме тук в криминалния пояс на Европа и трябва да се даде тласък на всякакви измами, особено с подобни статии, които следва да ни убедят колко актуално, печелившо, резонно и абе изобщо колко в синергията е въпросната измама…….Много ми е интересно, като барнат цената на тока яко нагоре, какви ще се дялкат……

Смехурко
Смехурко
17 януари 2023 12:55
Гост

Цялата статия трябва да ни убеди, че Нексо не могат да бъдат осъдени заради правните батилии около коините. Номерът е, че Нексо не могат да живеят само с коини. В супера на продават стока срещу коини, в Дубай не дават гражданство срещу коини и т.н. Нексо са принудени да боравят и с пари- долари, паунди и т.н. А приемането на депозити в долари и обезпечаването им с коини попада под ударите на законите за депозитите. Даването на кредити, обезпечени с коини пък прилича на пране на пари. Трансферите дори само на коини към руски лица и фирми, както и към… Покажи целия коментар »

Пурко
Пурко
17 януари 2023 13:25
Гост

Ами всъщност статията казва че ако са замесени пари нещата са строго регулирани, и сериозно попадат под ударите на закона, ама кой да чете

Колега
Колега
17 януари 2023 12:30
Гост

Браво на автора! Изключително полезна статия – ясно структурирана и написана на достъпен език!

Юрист
Юрист
17 януари 2023 11:47
Гост

Супер сложна материя, която ще ни мъчи тепърва. Благодарим за разяснението!

Агитпропа
Агитпропа
17 януари 2023 11:28
Гост

е в основата на „авторитета“ на криптовалутите. М. Константинов: „Значи аз вярвам, че с 1 евро в джоба ще мога да си купя един хляб в магазина. И обикновено това се случва – давам 1 евро, получавам 1 хляб. Подобна е вярата в този измислен продукт криптовалутата, която всъщност не съществува, тя няма тоя физически носител, с който сме свикнали – това са някакви да кажем състояния на паметите на голяма група компютри, вързани обикновено в големи мрежи, наречени блокчейни. И тъй като криптовалутата е направена така, че трудно да се добива, тя изведнъж придобива ценност в очите на хората,… Покажи целия коментар »

Подозренията за Nexo
Подозренията за Nexo
17 януари 2023 11:49
Гост

Те всъщност са привличали истински активи, реални валути като долари, лири, юани и т.н. и са ги обезпечавали с коини и дори токени, които в крайна сметка никой не знае, какво точно представляват.

Анонимен
Анонимен
17 януари 2023 10:37
Гост

Между другото, отскоро срв. има Наредба по ЗМИП- дружествата подлежат на регистрационен режим, когато предоставят обмяна между виртуални и признати валути без златно покритие, както и доставчиците на портфейли. НАП трябва да го поддържа. European Banking Authority „Виртуална валута е цифровото представяне на стойност, която не се емитира от централна банка или публична институция, нито е непременно свързана с фиатни пари/ демек не са уст.със закон като платежно средство на опр.територия и т.н./ , но се приема от физически лица и юридически лица като платежно средство и може да бъде прехвърляна, съхранявана или търгувана по електронен път“. Разширително тълкувание и… Покажи целия коментар »

Проскубания бухал
Проскубания бухал
17 януари 2023 10:11
Гост

Добра стегната статия, която разкрива непълнотите в родното ни закнодателство касателно криптовалутите, което обаче изглежда е световен проблем, а не изолиран национален казус. Предвид бързото развиване на технологиите, цитирането на закони, теория и практика отпреди дори само 10 години, маркар и юридически издържано, изглежда откровено казано неадекватно на съвременните реалности. Не ми хареса тази част: „…. крипто-активите не са признати в нито една европейска държава или от Европейската централна банка като „депозити“ или „други възстановими средства“ по смисъла на чл. 4(1)(1) от Регламент (ЕС) № 575/2013 (CRR), от който е транспонирана дефиницията за банка (кредитна институция) в ЗКИ.“ – по-общо понятие… Покажи целия коментар »

Манов
Манов
17 януари 2023 10:03
Гост

И излезе драмата с Нексо точно преди нови избори? А за тези неща се говори още от миналото лято, но ГЕРБ пропагандната машина точно сега замеси Нексо с това, че са подпомагали ПП. Което впрочем в САЩ е напълно законно и се случва редовно – голяма компания да финансира кандидат за президент. Защо? Те на Борисов парите от къде са му за кампания, че не го финансира никоя компания. О, чакайте, забравих, от кражбата на милиарди от магистрали!

Проскубания бухал
Проскубания бухал
17 януари 2023 10:21
Гост

Първо не сме САЩ, второ не политизирайте темата, казусите с т.нар. „криптобанки“ тепърва ще започнат да влизат в полезрението на регулаторните органи. Нека те да си свършат работата в рамките на предоставените им правомощия, ако намерят двамата „бегълци“, чиято дейност уж е изцяло законна.

Бате
Бате
17 януари 2023 12:58
Гост

Бухале, вярно ли да не се политизира темата? Гледам, че коментарът ти по-горе прелива от партиен анализ, ама другите нали да не политизират темата, когато не е в която посока трябва. Едно малко недоволно проскубано тролче прозира под прекрасното ти бухалско лице 🙂

Проскубания бухал
Проскубания бухал
17 януари 2023 13:27
Гост

Не падайте на нивото на другите, като се оправдавате с техните действия, критиката ми е градивна и резултат от натрупан опит да не се отклонява дискусията.
Още повече в моя коментар е политическият елемент е включен като послепис, а не е основна тема.

Параграф 22
Параграф 22
17 януари 2023 14:02
Гост

Тролче ДеБилно, теб ли пратиха днес на амбразурата да браниш жалките си корумпирани господари ? Нексо ги разследват един куп прокурори в САЩ, ДеБилното тролче реди опорките,че нищо незаконно нямало, то това си било в реда на нещата в САЩ, разбираш ли…..откъде ви копат такива ДеБили не знам ама много слаби опорките нещо….

Filev
Filev
17 януари 2023 10:02
Гост

Чудесно.

Тодоров
Тодоров
17 януари 2023 10:01
Гост

Благодаря за хвърленото разяснение

Чупев
Чупев
17 януари 2023 10:01
Гост

Добра статия бе!

Утайков
Утайков
17 януари 2023 10:01
Гост

Надявам се, че ще се хвърли малко яснота

Шулев
Шулев
17 януари 2023 10:00
Гост

Нали имаме и някаква криптокралица, която ФБР издирва и никой няма идея къде е. В топ 10 най-издирвани хора на планетата от ФБР.

Аврамов
Аврамов
17 януари 2023 10:00
Гост

Мисля, че идеята с криптовалутата е добра за бъдещето и вероятно ще се ползва. Но явно не сме дорасли за нея и се почнаха някакви жестоки извращения и финансови пирамиди на база на биткойна.

Канчев
Канчев
17 януари 2023 9:59
Гост

Явно гении са го измислили това с криптовалутата, защото тя реално не съществува, но в един момент можеш да изтеглиш няколко биткойна под формата на някаиви стотици хиляди долара

Милев
Милев
17 януари 2023 9:58
Гост

Темата е толкова обширан и толкова сложна

Джонката
Джонката
17 януари 2023 9:58
Гост

Разяснете. Добре е.