През последните години безпрецедентно се увеличават атаките срещу независимостта на съдебната система в цяла Европа. Тревога буди ситуацията в Полша и Унгария, трудности има в Румъния и България, проблеми се срещат дори и в държави, които обичайно се считат за стабилни демокрации. Това е криза на либералната демокрация, която има отражение и в съдебната система“. Това заяви президентът на борда на МЕДЕЛ (Европейските магистрати за демокрация и свободи) Филипе Маркес на конференция на тема „Ролята на съдиите в обществената дискусия за върховенството на правото“, на която са съорганизатори със Съюза на съдиите.

Колко сериозно е станало положението в Полша разказа съдия Моника Франковяк. В продължение на два месеца в национални медии всекидневно се появявали заглавия, че даден съдия е против реформата във Върховния съд, която трябвало да пребори корупцията. Правителството от своя страна платило 2 млн. евро за билбордове, на които пишело, че съдебната реформа се прави, за да се пребори корупцията. Франковяк напомни за протестите в Полша в подкрепа на съда, но каза, че в крайна сметка хората са се обезверили.

Тя каза още, че след първите законодателни промени през декември м.г. са започнали и дисциплинарни производства срещу съдии, които публично изразявали мнението си срещу реформата и които са издали присъди срещу представители на властта. Според нея съдиите трябва да бъдат проактивни. Полските магистрати участвали в редица мероприятия, като фестивали и хората все повече започнали да се интересуват от работата им.

Неин италиански колега пък сподели за ситуацията в родината си, като даде пример с това как медиите публикували писма на граждани срещу конкретни съдии. Особено тежки атаки към магистрати имало в медии на бившия италиански премиер Силвио Берлускони.

Тези проблеми, според президента на борда на МЕДЕЛ, трябва да насочат вниманието към това колко е важно да има независими организации на съдиите и прокурорите, които да допринесат към обществения дебат за независимостта на съдебната система.

Не е достатъчно просто да обявим, че съдебната система е независима. Тя не е даденост, трябва непрекъснато да се борим за нея. Съдебната власт е по-крехка и зависи от другите две власти, за да упражнява пълноценно своите функции. Тя е контрамажоритарна власт, не разчита на мажоритарен вот, а да посочва слабостите на другите две власти, гражданите да бъдат защитени срещу волята на мнозинството и това е най-важната причина защо е от такова значение да бъде независима“, каза още Маркес.

Той добави, че процесите в някои държави застрашават независимостта на съдебната власт, наблюдават се умишлени атаки от изпълнителната власт и от медии, което може да доведе до ограничаване на доверието на обществото към съдебната власт. „Политиците и медиите, особено по време на политически кампании, могат да използват демагогски аргументи, незачитайки презумпцията за невиновност, може да създадат атмосфера на обществено недоверие и да застрашат принципа за справедлив процес. Но отговорността това да не бъде допуснато е не само на магистратите, но на всички участници в обществения живот“, посочи още Маркес.

На конференцията присъстваха двама представители на научните среди от Норвегия и от Полша.

Проф. Ханс Питер Гравер от университета в Осло започна с кратко експозе за ситуацията в Полша и предприетата от правителството съдебна реформа. Обясни, че председателката на Върховния съд Малгожата Герсдорф е имала няколко публични изяви срещу тази реформа като започнала с писмо, което било добре прието в обществото и продължила с лекции за случващото със съдиите. Заради тези ѝ изявления, правителството я обвини в извънсъдебни подривни дейности, защото публично обяснява какво се случва, каза проф. Гравер.

После даде пример от родната му страна. По време на германската окупация започнали дискусии за организирането на гражданско правителство, като преговорите се водели между върховния съд, социалистическата партия и кабинета. В дебата участвала само соцпартията, защото германският вицекомисар издал заповед, с която забранил всички други партии. Върховният съд обаче излязъл с писмо до райхкомисаря, в което посочил, че съдилищата разполагат с правомощия за осъществяване на съдебен контрол на действията на окупаторите – дали те съответстват на нормите на международното право. Последвала заповед на райхкомисаря за забрана на съдебния контрол върху актовете му. А няколко месеца след това била издадена наредба за намаляване на пенсионната възраст и съдиите масово подали оставка с писмо до лидера на социалистическата партия.

По думите на проф. Гравер ситуациите са сходни и показват как съдиите могат да бъдат атакувани от изпълнителната власт.

Той посочи, че съществува схващането, че съдиите трябва да проявяват сдържаност и да не огласяват публично мнението си, защото публичното говорене може да подкопае доверието на обществото в безпристрастността на съдията.

Но проф. Гравер изброи три ситуации, в които съдиите не бива да мълчат. Първата е, когато има незаконни атаки срещу конкретни магистрати. „Те трябва да бъдат защитени от неправомерни атаки“, каза професорът. Той даде пример с Белгия, където отново по време на германската окупация съдиите защитили колегите си евреи, които немците искали да отведат.

Втората ситуация е при системни слабости, свързани с бюджета, дисциплинарната практика, кадрови въпроси и т.н. Примерът, който посочи, отново беше от родната му страна, където Асоциацията на норвежките съдии участвала в обществен дебат по промените в държавния бюджет за финансирането на съдебната система. В тези случаи обаче не говорим за изразяване на мнение от отделен съдия, а гилдийно, стана ясно още от изказването на проф. Гравер.

Последната ситуация, при която съдиите не бива да мълчат, е, когато слабостите в системата се експлоатират от правителството, за да подронят съдебната власт. И пак пример от Норвегия – не се съобразили с препоръки на ЕК и Венецианската комисия и въвели система за назначаване на съдии, която разочаровала магистратите.

Проф. Яцек Барчик от университета на Силезия в Катовице (Полша), заяви, че ролята на съдията се е променила от Монтескьо насам и има няколко причини за това.

Една от тях е появата на понятието „човешки права“, които почиват на концепцията за достойнството. „Ролята на съвременната държава е да зачита и съхранява правата на хората и тяхното достойнство, а съдиите са пазители на тези права. Това е революция в разбирането за ролята на съдията“, каза проф. Барчик.

Втората причина, която професорът посочи, е повишаващата се сложност на законите поради икономически, технологични и други фактори, увеличаващата се международна взаимообвързаност. В резултат на това, съдиите решават по-сложни дела, те трябва да могат да прилагат различни норми от различни правни системи, отбеляза още проф. Барчик.

Позовавайки се на редица международни актове, той посочи, че съдиите имат всички права като граждани, имат свобода на изразяване, на сдружаване и т.н. Но има и определени ограничения. Например, ако някой съдия иска да се занимава с политика, той трябва да напусне съдебната система, каза проф. Яцек Балчик.

12 години след присъединяването на България към ЕС Брюксел безпрецедентно обяви съдебната ни система за независима. Това забележително историческо достижение на правовата държава беше отбелязано в публикувания преди няколко дни доклад на ЕК по Механизма за мониторинг на българското правосъдие. След провъзгласяването на независимостта ни, вместо да развея нейното знаме, аз неволно се почувствах като онзи съпруг, който хванал жена си в изневяра, а тя възмутена го попитала на мръсните си очи ли ще вярва или на нея. Можем само да гадаем защо ЕК е избрала този подход. Струва ми се обаче, че едва ли някога ще се доближим един към друг с добрата стара Европа, ако занапред ни свързват не ценностите, а лъжливите митове на илюзиите“, започна изказването си председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов.

Той изрази несъгласие с изводите на Брюксел и заяви, че съдебната система у нас е затънала в дълбоки зависимости.

Преди година правосъдната министърка обяви, че в съдебната система има нужда от тишина. И нека бъде тишина, която се разчу чак в Брюксел. В последно време чувам само своя глас, а след мен вече няма да има кой да нарушава идилията. В новия ВСС тишината определено дебне отвсякъде. Ноторно известно е, че именно неизбежните сблъсъци между отделните власти са това, което ни пази от автокрация, към която ние напълно уверено вървим“, каза още Панов.

Той добави, че съдиите разполагат с достатъчно конституционни гаранции, за да се борят без страх и без да мълчат за върховенството на правото и неговия колапс в страни като България.

3
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
анонимен
анонимен
16 ноември 2018 22:04
Гост

Мисля, че оплакванията от страна на полските магистрати са малко преувеличени.

Анонимен
Анонимен
16 ноември 2018 21:23
Гост

Нормално е да има атаки срещу съда. Те сами си подлагат така, че да са уязвими.

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
16 ноември 2018 19:48
Регистриран

Защо ли не се учудвам.Нито на мненията на гостите, нито на това на председателя на ВКС.Ами ето защо: Аз тихичко ще промълвя така : срамувам се от онези Юристи, които работят в съдебната система на РБ, и които „скромно“не искат и да чуят за Регламент и за Директива. Никакъв нюанс или полъх, никаква забележка няма срещу такъв съдия .ВСС мълчи величествено.МП г-жа Цачева препраща жалбите ни на ИВСС.А от там правят т.н.проучване не по сигналите ни,и винаги ги отхвърля.Нещо повече : достигналото дело до ВКС с аргумента нарушаване правото на ЕС не само не се оценява като допустима жалбата за… Покажи целия коментар »