Отваряне на врата за парламента да отменя принципа на по-благоприятния закон, закрепен от десетилетия в българския Наказателен кодекс (НК) и в редица международни актове, предлагат петима депутати от Атака“, начело с Десислав Чуколов.

Те са внесли проект за промени в НК (пълния текст на законопроекта виж тук), които в по-голямата си част са във връзка с престъпленията, свързани с приватизацията, но с тях се изменя и този основен принцип на наказателното право.

От „Атака“ предлагат към правилото, закрепено още в чл. 2, ал. 2 от НК, че ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, се прилага законът, който е най-благоприятен за дееца, в нова ал. 3 да се предвиди следното изключение: „Ал.2 не се прилага, когато с изрична разпоредба на последващия закон е предвидено друго“. Т.е. всеки път, когато парламентът реши, ще може да изключва правилото на най-благоприятния закон.

Към това се добавя следната уговорка: „Ал.2 се прилага винаги, независимо от посоченото в ал. 3, когато с последващ закон престъпният характер на дадено деяние бъде отменен или за дадено престъпно деяние бъде предвидено по-леко наказание както по вид, така и по размер“. Т.е. изключването на правилото на най-благоприятния закон няма да е възможно само ако държавата е декриминализирала дадено деяние или е смекчила наказателната отговорност за него. При всички случаи, в които наказателната репресия е била засилена, ще е допустимо да се изключва приложението на правилото на по-благоприятния за дееца закон.

Европейската конвенция за правата на човека обаче предвижда (чл. 7), че „не може да бъде налагано наказание по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено“.

Мотивите на петимата от „Атака“ за тази промяна са, че така българският НК ще бъде приведен във вид, по-близък до разпоредбата на чл. 15, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП). Той предвижда: „Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е представлявало престъпно деяние съгласно националното законодателство или международното право в момента на извършването му. Не може също така да се налага по-тежко наказание от онова, което е било предвидено в момента на извършването на престъплението. Ако след извършване на престъплението законът предвижда налагането на по-леко наказание, престъпникът ще се възползва от него“.

„Вносителите смятаме, че е абсурдно българският закон да бъде значително по-либерален от актове на международното право, уреждащи същата материя. Особено като бъде взето в предвид и че актовете на международното право по принцип са максимално отражение на международния либерализъм. Въпреки това предложената редакция на чл.2 от НК запазва по-високо ниво на либералност на нашия наказателен закон в сравнение с МПГПП. Недопускането на наказване на деяние, което не е прогласено за престъпно към момента на извършването му е запазено в ал.1. Запазен е и принципът на по-благоприятно третиране на дееца с оглед последващите закони, но този принцип вече няма да бъде безусловен. Предложената нова ал.3 предвижда възможността с изрична разпоредба на последващия закон приложението на ал.2 да бъде изключено. С предложената нова ал.4 ще бъде гарантирано прилагането на последващия закон при декриминализиране на деяния или предвиждането на по-леката им наказуемост“, заявяват петимата от „Атака“ в мотивите си.

Изключване на давността за серия от престъпления

Към тази най-фундаментална промяна от „Атака“ предлагат и отпадането на давността за преследване на редица престъпления, ако са извършени от най-вископоставените хора в държавата или просто от длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение. Така тези деяния се нареждат до престъпленията срещу мира и човечеството, за които българската Конституция единствено изключва давността. Предложението им е да няма давност за преследване на:

  • измяна, извършена от президента и вицепрезидента (Раздел Първи от Глава първа на особената част на НК);
  • за престъпления срещу републиката (Глава Първа), престъпления против стопанството (Глава Шеста) и за престъпления по служба и подкуп (Глава Осма, раздели II и IV), извършени от депутат, евродепутат, премиер, министър, заместник-министър, управител или подуправител на БНБ, член на Сметната палата, омбудсман, негов заместник, член на Висшия съдебен съвет, съдия, прокурор, следовател, съдебен заседател, областен управител, заместник-областен управител, кмет, заместник-кмет и съдия от Конституционния съд;
  • за престъпления по чл. 283а от НК (приватизация), без оглед на това дали деецът е заемал някоя от длъжностите, изброените по-горе, достатъчно е да е извършил деянието докато е имал качеството на длъжностно лице и в това си качество е заемал отговорно служебно положение.

 Като към това се добавя и цялостно пренаписване на чл. 81 от НК, който урежда спирането и прекъсването на давността в наказателния процес.

Ето какво предлагат от „Атака“ да предвижда вече разпоредбата:

Ал. 1 Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт.

Ал. 2 Давността спира и през времето, през което деецът заема длъжност, за която разпоредба на Конституцията, на закон или на международен акт предвижда имунитет срещу наказателно преследване. В тези случаи давността спира за всички престъпления, независимо от обхвата на имунитета.

Ал. 3 В случаите по ал.2 давността започва пак да тече когато имунитетът бъде свален или отпадне докато деецът продължава да заема съответната длъжност, но само по отношение на конкретното деяние, по повод на което имунитетът е свален или е отпаднал.

Ал. 4 Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Ал. 5 Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в член 80.

Ал. 6 Когато в срока от започването на давността според предвиденото в чл.80, ал.3 има включен период от време, в който деецът е заемал длъжност по ал.2, този период от време не се взема в предвид за целите на ал.5. В тези случаи, ако не е налице изтекъл срок по ал.5 без вземане в предвид на времето на заемане на длъжността по ал.2, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, равен на два пъти срока по чл.80, включително времето на заемане на длъжността по ал.2.

Ал. 7 Наказателното преследване се изключва винаги, когато от започването на давността според предвиденото в чл.80, ал. З са изтекли тридесет години, а в случаите на убийство на две или повече лица – петдесет и три години.

До 30 години затвор и до 200 000 лв. глоба за престъпления при приватизацията

С целия този набор от промени се завишават драстично и наказанията по чл. 283а НК – т.е. за престъпления по служба във връзка с приватизацията. В момента по този текст най-високата санкция е до 10 години затвор и до 5000 лв. глоба.

Сега от „Атака“ предлагат за особено тежки случаи на престъпления по служба свързани с приватизацията, с даването под наем, на концесия или под аренда, както и с внасянето в търговски дружества на държавна, на общинска и на кооперативна собственост, както и на собственост на юридически лица наказанието да е от 10 до 30 години затвор и глоба от 50 000 лв. до 200 000 лв. Към това се добавя лишаване от права и конфискация на цялото имущество.

В мотивите към законопроекта петимата от „Атака“ правят анализ на прехода и констатират обедняването на българския народ. „Десетки предприятия бяха разпродадени за жълти стотинки, като т.нар. „чуждестранни инвеститори“ придобиваха тези предприятия не с цел да инвестират в тях и да ги развиват, а за да ги закрият, с цел да премахнат конкуренцията за собствените си предприятия в своите страни“, заявяват те.

И пишат, че в „огромното мнозинство от случаите става дума за дивашка корупция“. „Приватизацията беше извършена, естествено, от високопоставени държавни служители. До този момент не беше предприет абсолютно никакъв опит приватизационните сделки да бъдат проверени и при установяването на нарушения – виновните да бъдат подведени под отговорност“, се казва в мотивите. Като се подчертава, че едва сега главният прокурор Иван Гешев е разпоредил цялостна проверка на приватизацията у нас, „но изглежда, че това ще бъде формален жест“ и от държавното обвинение вече са обяснили, че „за периоди, за които има изтекла давност, само ще бъдат огласени резултатите от проверката“.

Според вносителите единственият начин за постигане на справедливост е премахването на погасителната давност за преследване на тежките длъжностни престъпления, „извършвани от най-високопоставените управленци и от лица, които упражняват значителни властови правомощия – най-вече органи на държавната власт, предвидени в Конституцията, като към тези са прибавени също и техните заместници, както и съдебните заседатели – с оглед на това, че заседателите са мнозинство в първоинстанционните наказателни състави и могат да предопределят изхода на едно дело“.

15
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
асфврег
асфврег
16 февруари 2020 20:30
Гост

доста ахмашки написан, недоизмислен, безсмислен текст.

Анонимен
Анонимен
14 февруари 2020 14:29
Гост

Много прости и продажни лъжепатриоти

Анонимен
Анонимен
14 февруари 2020 13:50
Гост

Малко практика : Even though Article 7 § 1 of the Convention does not expressly mention the principle of the retroactivity of the lighter penalty (unlike Article 15 § 1 in fine of the United Nations Covenant on Civil and Political Rights and Article 9 of the American Convention on Human Rights), the Court held that Article 7 § 1 guarantees not only the principle of non-retroactivity of more stringent criminal laws but also, and implicitly, the principle of retrospectiveness of the more lenient criminal law. That principle is embodied in the rule that where there are differences between the… Покажи целия коментар »

смърт мръсна да бъде
смърт мръсна да бъде
14 февруари 2020 13:45
Гост

Четеш и плачеш, четеш и плачеш. И единственото, което ти хрумва е, що не вземем да върнем и смъртното наказание, че да си дойде всичко на мястото!

народен съд
народен съд
14 февруари 2020 13:53
Гост

Ама с Народен съд, че за по-хубаво! Не тука тия ми ти заседатели, дето и за тях няма давност. Сега ако някой нормален човек стане съдебен заседател пък на!

ужас
ужас
14 февруари 2020 13:18
Гост

Промяната в чл. 2 противоречи на редица международни документи и основен конституционен принцип. Надявам се другите в НС да помислят малко повечко по въпроса

анонимен
анонимен
14 февруари 2020 13:22
Гост

Според мен дори и да минат тези промени, КС ще ги отмени. А че ще бъде сезиран, е повече от сигурно.

Стоянова
Стоянова
14 февруари 2020 13:28
Гост

Абсурд е дори да минат

гнус
гнус
14 февруари 2020 13:16
Гост

Кой им е писал на тия мотивите. Дълбоко се съмнявам да са те. Направо вони на прокурорска работа, а уж щеше да се спазва принципът на разделение на властите.

анонимен
анонимен
14 февруари 2020 13:15
Гост

Виждам, че Явор Нотев не се е подписал. Сигурно го е хванало срам. Да се чуди човек какво прави в тази трупа

Абсурдистан
Абсурдистан
14 февруари 2020 13:13
Гост

Промяната със сигурност би била фундаментална. Но идеята е абсурдна.

Анчо
Анчо
14 февруари 2020 13:10
Гост

Да няма давност за измяна, извършена от президента и вицепрезидента? Тук откривам известен гешевизъм.

Наколенков
Наколенков
14 февруари 2020 13:14
Гост

Какво го нападнаха Радев? Сега и тези ибрикчии прокурорски. Да не кажа „гъ..Лисци“!

Анонимен
Анонимен
14 февруари 2020 13:08
Гост

Поредните лобистки мераци!

Анонимен
Анонимен
14 февруари 2020 13:05
Гост

Добре, че вече нищо не зависи от тях.