Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург реши любопитен казус от Латвия с последовател на „Свидетели на Йехова“.

На сина на жалбоподателя по делото трябвало да бъде направена сърдечна операция, за която обаче в Латвия е задължително кръвопреливането. Бащата бил против, защото е „Свидетел на  Йехова“ и искал от Националната здравна служба на Латвия да издаде разрешение, позволяващо на сина му да се оперира в Полша, където това можело да стане и без кръвопреливане. При такова разрешение обаче собствената държава поема разноските и искането на бащата било отхвърлено от здравната служба, а след това и на две съдебни инстанции.

Междувременно на сина била направена сърдечната операция в Полша без кръвопреливане.

Върховният съд на Латвия обаче бил сезиран с искане да установи дали латвийските здравни служби са могли да откажат издаването на формуляра, позволяващ това поемане на разходите въз основа изключително на медицински критерии, или са били длъжни да вземат предвид и религиозните вярвания на бащата.

Съдът в Латвия отправил два преюдициални въпроса до СЕС за тълкуването на регламента на европейския парламент, който определя условията за предоставянето на такива разрешения, както и на директивата, която се отнася до признаването и поемането на разходите за лечение.

Съдът на ЕС реши, че регламентът допуска в случая Латвия да откаже разрешение, когато тя самата предлага ефикасно лечение, но използваният метод е в разрез с религиозните вярвания на осигурения пациент. Съдът подчертава, че отказът да се предостави предварителното разрешение въвежда разлика в третирането, която се основава непряко на религията или религиозните вярвания. Това е така, защото в единия случай, разходите за лечение в Латвия се поемат от държавата, а в другия, тя не плаща, тъй като пациентът е избрал да се лекува в друга страна от ЕС само заради религията си.

„Такава разлика в третирането е обоснована, ако се основава на обективен и разумен критерий и е пропорционална на преследваната цел. Съдът преценява, че случаят е такъв“, посочва обаче СЕС.

От мотивите на съда става ясно, че ако предоставените, в случая в Полша, обезщетения водят до по-високи разходи от тези, които биха били предоставени в Латвия, задължението за пълно възстановяване може да доведе до допълнителни разходи на латвийската страна.

Съдът констатира, че „ако компетентната институция бъде принудена да вземе предвид  религиозните вярвания на осигуреното лице, такива допълнителни разходи предвид тяхната непредвидимост и потенциалния им мащаб, биха могли да доведат до риск за необходимостта от защита на финансовата стабилност на системата за здравно осигуряване, която представлява призната от правото на Съюза легитимна цел“.

От това СЕС прави извода, че при липса на система на предварително разрешение, съсредоточена изключително върху медицински критерии, държавата членка по осигуряване би била изложена на допълнителна финансова тежест, която би била трудно предвидима и би могла да доведе до риск за финансовата стабилност на системата ѝ за здравно осигуряване.

„Следователно невземането предвид на религиозните вярвания на заинтересованото лице се явява обоснована мярка с оглед на горепосочената цел, която отговаря на изискването за пропорционалност“, посочва съдът.

В решението си той обаче пояснява, че принципно Директива 2011/24 не допуска държавата членка да откаже да предостави разрешението за лечение в чужбина на осигурен пациент заради религиозните му вярвания.

„Положението би било различно, ако този отказ е обективно обоснован от легитимна цел, свързана с поддържането на капацитет за здравно обслужване или медицинска компетентност, и съставлява подходящ и необходим начин за постигане на тази цел, което запитващата юрисдикция трябва да провери“, посочва СЕС. Съдът казва обаче, че латвийското правителство не може да се позовава на целта, свързана с необходимостта от защита на финансовата стабилност на социално осигурителната система, за да обоснове отказа да се предостави разрешението. СЕС уточнява, че системата за възстановяване на разходите в Регламент 883/2004, се различава от тази в Директива 2011/24, по това че предвиденото в директивата се изчислява въз основа на приложимите в държавата членка по осигуряване тарифи и не надхвърля разходите за предоставеното здравно обслужване, когато размерът им в приемащата страна е по-нисък от този в държавата по осигуряване.

„С оглед на този двоен лимит системата на здравеопазване на държавата членка по осигуряване не може да бъде изложена на риск от допълнителни разходи, свързан с поемането на разходите за трансгранично здравно обслужване, и тази държава членка по принцип няма да бъде изложена на допълнителна финансова тежест в случай на трансгранично лечение“, се казва в решението.

Що се отнася до легитимната цел да се поддържа определен капацитет на системата за здравеопазване или на медицинска компетентност, СЕС отбелязва, че отказът да се издаде предварителното разрешение въвежда разлика в третирането, непряко основана на религията. Съдът уточнява, че за да прецени дали тази разлика в третирането е пропорционална на преследваната цел, Върховният съд в Латвия трябва да провери дали вземането предвид на религиозните вярвания на пациентите може да доведе до риск за лечението им в собствената им страна.

15
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
29 октомври 2020 15:39
Гост

Религиозните вярвания на човек са важни, обаче здравето е на първо място.

Анонимен
Анонимен
29 октомври 2020 15:38
Гост

Не мога да повярвам! Кое е по-важно-здравето на детето ти, или по каккъв начин ще бъде направена операцията.

Анонимен
Анонимен
29 октомври 2020 15:37
Гост

Стига, бе! Какви са тези претенции?

Анонимен
Анонимен
29 октомври 2020 15:36
Гост

Не съм доволен от това решение.

Manoleva
Manoleva
29 октомври 2020 12:57
Гост

Извращенията в Европа край нямат. Най-толерантния континент не знам колко време ще просъществува. Вероятно докато се превърне в арабски халифат и тогава няма да има и помен от толерантност

Анонимен
Анонимен
29 октомври 2020 12:56
Гост

Тоест да разбираме, че явно не е престъпление да си част от секта. Толерантността на Европа е стигнала до там, че не смее да каже на някой, че е част от секта и да съди него и последователите на тази секта, както и създателите и. Защото това ще му наруши правата да се самоопределя. Прекалената свободия ще се изроди до степен, че ще се затрием!

Анонимен
Анонимен
29 октомври 2020 12:55
Гост

Точно тия сектантски извращения тръгнаха от САЩ. Да не ми приказват после колко е добре там. Защото точно там тръгнаха тия пропаднали схващания. Има една религия, а не 15

Анонимен
Анонимен
29 октомври 2020 15:36
Гост

Е, така е в страната на безкрайните възможности.

Боби Босов
Боби Босов
29 октомври 2020 12:55
Гост

Ами можеха и да решат да се забранят сектите, но те предпочитат да биват убивани и дрогирани деца в името на това „да видят истинския път“

Cerkov
Cerkov
29 октомври 2020 12:54
Гост

Ох, до кога ще се бърка религия със секта? Свидетелите на Йехова, Седмаците и Муун не са религиозно движение, а секта!

Filipa
Filipa
29 октомври 2020 12:54
Гост

Сектанти

Анонимен
Анонимен
29 октомври 2020 12:53
Гост

Как така ще откаже да се лекува в неговата страна заради религия? А може да иде къде? В Иран ли?

Анонимен
Анонимен
29 октомври 2020 12:53
Гост

Е явно се отнася за еврей

Анонимен
Анонимен
29 октомври 2020 12:52
Гост

И таз добра. И доброволно сраната после да може да бъде съдена. Защото е ясно, че точно това ще се случи.

Анонимен
Анонимен
29 октомври 2020 12:52
Гост

Интересен казус