Срокът на проверките на имуществото и по трите действали досега закони за конфискация е преклузивен. Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище (пълния му текст виж тук) по тълкувателно дело №1/2018 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).

Решението по тълкувателното дело се очаква с интерес, тъй като правната комисия на Народното събрание обяви, че ще изчака върховните съдии преди да предприема законодателни промени във връзка с продължителността и вида на срока.

До произнасянето на ВКС предложенията на двама депутати в тази връзка – председателят на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ) и заместника му Хамид Хамид (ДПС), са „замразени“. Кирилов предложи в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) изрично да се запише, че срокът за проверките на имуществото, които извършва антикорупционната комисия, е инструктивен. Хамид пък предлага да се регламентират по-дълги срокове за проверката, но пък те да са преклузивни.

Първият от трите, действали у нас закони за конфискацията след отмяната на Глава „Трета“ от Закона за собствеността на гражданите, беше Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Той беше в сила от 2005 г. до 2012 г. и предвиждаше, че проверката за произхода на имуществото и средствата не може да продължи повече от 10 месеца, а по изключение този срок може еднократно да бъде удължен с три месеца.

По следващия закон – този за отнемане на незаконно придобитото имущество, който действа от 2012 г. до началото на 2018 г., пък проверката продължава до една година, с еднократна възможност за удължаването ѝ с още 6 месеца. В актуалния Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество са регламентирани същите срокове.

Миналата година и Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), и тричленен състав на ВКС констатираха, че има противоречива практика, включително и на самите върховни съдии, за това дали срокът е инструктивен, или преклузивен. Част от съдиите приемат, че неспазеният срок за проверка не е абсолютна процесуална пречка за възникване на правото на иск на комисията. Според тях срокът е инструктивен, а за причинените вреди от неспазването му държавата дължи обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Други обаче са на мнение, че когато комисията не е взела решение за предявяване на иск за отнемане на имуществото в рамките на срока на проверката, цялото производство приключва и е недопустимо да се развие исково такова пред съда. Според тях с изтичането на едногодишния срок (или година и половина, ако е бил удължен) правомощията на комисията спрямо проверявания се преклудират, преклудира се и материалното право на държавата за отнемане на имущество от това лице и от останалите, които могат да бъдат ответници по иска срещу него.

В пространно становище от 37 страници Висшият адвокатски съвет застъпва второто становище. „Срокът по всички проверки по конфискационните закони е преклузивен. Независимо от несъществените процедурни различия в режима им, след изтичането му, съответно изтичане на срока за доклад на директора на Териториалната дирекция на комисията, правото на комисията да постанови конститутивен акт за създаване на конкретното материално право на държавата за конфискация на конкретни имуществени права срещу конкретни лица се преклудира. По този начин се преклудира и възможността за възникване и упражняване на правото на държавата за конфискация и правото на иск за осъществяване на такова преобразуващо материално право“, пише ВАдС.

И заявява: „Недопустимо е образуването на исково производство на основание на правосъздаващи актове на комисията, които са основани на правни действия на Териториалната дирещия на комисията или на доклад (мотивирано заключение) на директора на ТД на комисията, издаден след изтичане на преклузивните срокове по конфискационните закони“.

В становището се изследват характерът и предпоставките за правото на конфискация на държавата. Като се развива тезата, че то винаги е наказание. „По своята юридическа същност и икономически последици то има качеството и правното значение на имуществено наказание. Това му качество не може да се промени от  редакционната политика на законодателя и прилаганата законодателна техника. Независимо дали ще бъде включено в кръга на изчерпателно изброените наказания в наказателното и административно-наказателното право или ще бъде наричано евфемистично „мерки за реализиране на законодателни цели”, неговата правна същност не може да се промени“, пише ВАдС. И обяснява: „От икономическа и правна гледна точка, за лицето, чиито имуществени права са обект на конфискация, е напълно ирелеватно с каква цел се прилага принудата (санкцията) наказване, превенция или някакви други – примерно предотвратяване на възможности за незаконно придобиване на имущество или разпореждане с имущество, придобито от престъпна дейност“.

Освен това ВАдС изтъква, че проверката на КПКОНПИ не е просто събиране на доказателства, тя представлява и изследователски процес, и аналитична дейност.

От тълкувателната практика на Върховния административен съд в становището се извежда принципното разбиране, че сроковете за произнасяне от решаващия орган в административното производство по правило са инструктивни. Но има четири изключения:

  • когато производството е образувано по инициатива на органа
  • правото за произнасяне е ограничено със срок, който не може или може да бъде продължаван само с друг, законоопределен срок
  • актът има правното действие на правопораждащ за административно право за държавата или самия орган и същевременно за създаване на правно задължение или налагане на санкция
  • засегнатите страни, адресати на акта, нямат правна възможност за съдебен контрол върху съдържанието на акта.

„Установяването на преклузивни срокове – материални или процесуални, законодателят винаги свързва с необходимостта в строго определен срок да бъде  упражнено право, което детерминира редовния ход на определена процедура или засяга по необратим начин правната сфера на субекти на правото, които не са носители на упражняваното право. С регламентиране на преклузивни срокове се цели постигане на правна стабилност и максимално отчитане на правата и интересите на заинтересованите страни. Обикновено такива срокове се определят, когато упражняващият правото може едностранно и неконтролируемо (оперативна самостоятелност) да причинява правопроменящо действие спрямо защитени от закона права на трети лица“, заявява ВАдС.

Той посочва какви са общоприетите критерии за определяне на един срок като преклузивен:

  • срокът е определен със закон като времева граница за упражняване на конкретно материално или процесуално право
  •  погасяване на неупражненото право
  • срокът не може да бъде спиран или прекъсван
  • съдът следи служебно за изтичането на срока

И заключава: „На всички описани предпоставки и условия отговарят сроковете по конфискационните закони“.

Гражданската колегия на ВКС ще обсъди делото на 28 февруари.

4
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
23 януари 2019 11:28
Гост

Смятам, че срокът за проверките трябва да е възможно най-кратък. В противен случай държавата ни ще продължава да се разпада поради бездействие и мудност относно борбата с корупцията.

Делянчо
Делянчо
23 януари 2019 11:29
Гост

Тогава да му мислят тези по високите етажи на властта, които са спестили крупни суми от закуски.

Анонимен
Анонимен
23 януари 2019 11:23
Гост

Подкрепям напълно становището на ВАдС. Абсурдно е срокът за проверките на имуществото, които извършва антикорупционната комисия, е инструктивен.

Анонимен
Анонимен
23 януари 2019 11:13
Гост

Съгласен съм, че трябва да се регламентират по-дълги срокове за проверката, които да са преклузивни.