Висшият адвокатски съвет (ВАдС) даде на Конституционния съд (КС) разрешение на един казус, който раздели Върховния административен съд (ВАС). Върховните съдии не могат да постигнат единомислие по въпроса какви са последиците, когато КС обяви за противоконституционен закон, въз основа на който е издаден индивидуален административен акт (ИАА). Спорът е дали отмяната на закона е основание за отмяна и на ИАА, или напротив – последният е законосъобразен, тъй като при издаването му отмененият по-късно от Конституционния съд закон е бил действащ. Той възниква заради правилото в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), въведено в чл. 142, ал. 1, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Така състав на ВАС реши да сезира КС с искане да се произнесе дали чл. 142, ал. 1 АПК противоречи на основния закон. Както „Лекс“ писа, своите становища по конституционното дело дадоха именити представители на правната доктрина – проф. д-р Дончо Хрусанов, проф. д-р Христина Балабанова, проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д-р Иван Стоянов и проф. д-р Дарина Зиновиева (какви позиции застъпват те можете да си припомните тук). От мненията на специалистите по административно право става ясно, че за тях чл. 142, ал. 1 АПК не само не противоречи на Конституцията, но има важна роля в административния процес.

Така обаче се поставя въпросът какво да се прави с постановения въз основа на обявен за противоконституционен закон ИАА – и следва ли съдът да го потвърждава само заради правилото в АПК, че съответствието му с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Висшият адвокатски съвет дава тълкуване, с което разрешава конфликта между това да бъде „отменено“ едно основно правило в административния процес и да бъде търпян ИАА, който е издаден въз основа на противоконституционен закон (пълния текст на становището виж тук).

Адвокатурата констатира, че всъщност този конфликт се корени в разбирането на върховните съдии, че когато чл. 142, ал. 1 АПК говори за материален закон, визира само обикновените закони, но не и Конституцията като върховен закон на страната. „Ако това тълкуване бъде възприето и от Конституционния съд, резултатът от конституционния спор не би могъл да бъде друг освен уважаване на искането. При това, основанието за противоконституционност съвсем няма да се ограничи до изрично посоченото от вносителите противоречие с чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията. Тезата, че съдът, който се произнася по законността на административния акт трябва да го потвърди под предлог, че е бил съобразен с обикновения закон, по който е издаден, въпреки че противоконституционността на този закон вече е била установена от Конституционния съд, сама по себе си звучи нелогично“, пише ВАдС до КС.

И посочва, че ако се възприеме подобно виждане, ще се допусне със закон да бъде иззето правомощието на съдебната власт да защитава правата и интересите на гражданите и юридическите лица, които произтичат от самата Конституция, както и ще бъде наложено „фрапантно и без основателна причина“ ограничение на съдебния контрол върху административните актове.

Подобен подход ще отвори широко вратата към пълен произвол, защото за управляващото парламентарно мнозинство ще съществува възможност чрез приемането на противоконституционни закони да погази конституционните права и законни интереси на гражданите, с предварителната увереност, че съдебният контрол няма да има възстановителен ефект.

заявява Висшият адвокатски съвет. Като изтъква, че да се потвърди административен акт, въпреки че е издаден въз основа на противоконституционен закон, означава да се обезсмисли прякото действие на Конституцията, както и правомощието на състав на ВАС да сезира КС. „Няма да има разумна причина съдът в административното производство да упражнява правомощието си по чл. 150, ал. 2 от Конституцията като сезира Конституционния съд с искания за установяване на противоконституционност на приложимия закон, защото при всяко положение при спор на основание „противоречие с материално-правни разпоредби“ (чл. 146, т. 4 АПК) ще е длъжен да даде приоритет на закона пред Конституцията, дори и същият да не следва да се прилага след установяване на неговата противоконституционност, съгласно чл. 151, ал. 2, изречение 3 от Конституцията“, се посочва в становището. Като се отправя специално обръщение към членовете на КС: „Уважаеми конституционни съдии, Висшият адвокатски съвет е убеден, че висшата конституционни юрисдикция, която олицетворявате няма да допусне такъв правен абсурд във вреда на конституционните права и интереси на българските граждани“.

От адвокатурата посочват, че КС има сериозни основания да даде тълкувание, че когато чл. 142, ал. 1 АПК говори за материален закон, това включва и Конституцията. Като обясняват първо, че тя е върховният закон, има пряко действие, а освен това повечето ѝ разпоредби са с материалноправен характер. ВАдС изтъква още, че Конституцията възлага на съдилищата да „осъществяват контрол за законност на актовете и действията на административните органи“ и при всяко положение той включва и проверката за съответствие с основния закон.

„От гореизложеното следва, че и в сега действащата редакция на чл. 142, ал. 1 АПК в обхвата на съдебната преценка за съответствие с материалния закон е включена и проверката за съответствие с материално-правните конституционни норми“, заключава Висшият адвокатски съвет.

И обяснява, че когато преди приключването на съдебния спор за материалната законосъобразност на административния акт, КС установи противоконституционност на приложимия закон, неговото решение всъщност няма да има обратно действие, а само ще обвърже занапред административния съд да не прилага този закон при решаване на делото. „Така ще се постигне синхрон и с ал. 2 на чл. 142 АПК, защото разкритата неконституционност на закона, послужил като основание за издаване на административния акт, би съставлявала установен със задължителна сила нов факт, който ще е настъпил след издаването на акта и ще е от значение за делото“, посочва ВАдС.

И отново се обръща към конституционните съдии: „Висшият адвокатски съвет изразява своята убеденост, че при възприемане на метода на конформното тълкуване Конституционният съд ще изложи в мотивите на своето решение ясни, недвусмислени, категорични и убедителни съображения, които ще поставят край на противоречивата съдебна практика. По този начин основаните на Конституцията права и законни интереси на гражданите и юридическите лица ще бъдат защитени“.

22
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Съгласен
Съгласен
20 ноември 2019 15:49
Гост

Добре, че има още мислещи и кадърни адвокати, та да отмият срама от становищата на разни бележити професори и държавни чиновници!

Ужас
Ужас
20 ноември 2019 15:51
Гост

Уви, у нас адвокатите трябва със зъби и нокти да защитават правото от държавата и нейните авторитарни стремления.

адвокат
адвокат
19 ноември 2019 10:18
Гост

Съгласна съм с това мнение.

Изпълнителната власт всячески се стреми да ограничи свободната съдийска мисъл и воля, особено – Боже опази!, ако тя противоречи на изпълнителната власт и нейните актове и е в полза на гражданите и правото.

Административният процес става все по мракобесен, за да ограничи възможностите на гражданите да се оплачат на съда и на съда – да ги чуе и да им помогне.

Ако законът е на тяхна страна.

съдия
съдия
19 ноември 2019 10:15
Гост

Дали някой се замисля, че най-трудното в работата на съдията е да определи приложимия закон и гражданските съдии се справят с тази задача и без да ползват правило като съдържащото се в чл. 142, ал. 1 от АПК? Дали административните съдии няма да могат да определят правилно приложимия материален закон и без ограничението (фиксирането), което създава чл. 142, ал. 1 от АПК? Дали съдиите, разглеждащи данъчни спорове (също административни по своя характер) извършват проверка за законосъобразност на ревизионните актове съобразно действащия закон, към датата на издаване на акта или съобразяват закона, действал към датата на възникване на данъчното задължение? Дали… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
19 ноември 2019 21:29
Гост

Благодарности, колега, че припомнихте!

Адвокат
Адвокат
18 ноември 2019 18:00
Гост

Становището е изключително достижение и е дело на бившия конституционен съдия Румен Ненков.

какво тук значи..
какво тук значи..
18 ноември 2019 17:25
Гост

От мненията на специалистите по административно право става ясно, че за тях правото не значи нищо пред сянката на силните на деня – бюрокрацията да гази закона както си иска, гражданите да го духат..

МАРИН МАРИНОВ
МАРИН МАРИНОВ
18 ноември 2019 15:16
Регистриран

Чл.142, ал.1 от АПК не създава никакъв проблем при правоприлагането в насоката ,в която искането за обявяване на противоконституционност счита ,че тази правна норма създава проблем. Това е така , тъй като няма пречка да бъде спазено правилото на чл.142, ал.1 от АПК в хипотезата на обявен закон за противоконституционен.Решението на конституционния съд , с което дадена законова правна норма е обявена за противоконституционна установява ,че административния орган при издаването на административния акт е нарушил чл.5 от АПК. Това нарушение е извършено към момента на издаване на административния акт и следователно при прилагане на нормата на чл.142, ал.1 от АПК… Покажи целия коментар »

колега
колега
18 ноември 2019 15:54
Гост

Точно така. И в исторически аспект уредбата си е била все така- все си има спиране на производството поради субектвина преценка на съда за противоречие с по-висша норма. А обективната, доколкото държавата е създала орган- КС и му е дала компетенцията, ще я направи този орган.

колега
колега
18 ноември 2019 14:37
Гост

Ако липсваше йерархията защо ГПК съдържа Чл. 229. ГПК(1)т.6 Съдът спира производството:
6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.

Анонимен
Анонимен
18 ноември 2019 12:39
Гост

Искането за образуване на делото е преди почти половин година. Искрено се надявам при вземане на решение конституционните съдии да вземат впредвид точно това становище.

Анонимен
Анонимен
18 ноември 2019 12:28
Гост

Йерархията на нормативните актове определят върховенството на Конституцията. Недопустимо е нейното действие да бъде възпрепятствано от противоконституционни разпоредби.

без страх
без страх
18 ноември 2019 12:45
Гост

Безспорно е така.

Броят се на пръсти висшите магистрати, в чиито решаващи мотиви правят преценка на съответствие на приложимата материално правна норма с нормите от Конституцията.

Кой да се сети, че тази преценка следва да предхожда сезирането на КС с произнасяне по законосъобразността на норма от по-ниш ред с основополагащ принцип обявен в норма от ОСНОВНИЯ НИ ЗАКОН!

Анонимен
Анонимен
18 ноември 2019 12:18
Гост

Обявяването на ИАА законосъобразен би ограничил съдебния контрол върху административните актове. Поздравления за становището.

без страх
без страх
18 ноември 2019 11:56
Гост

Добре, а какво правим когато за постигане на определена ЦЕЛ, звездесъщото парламентарно мнозинство изменя КАКТО Закон, ТАКА и Конституцията?

Анонимен
Анонимен
18 ноември 2019 12:30
Гост

Гледаме отстрани как се погазват конституционните права и законни интереси на хората.

доволен
доволен
18 ноември 2019 11:24
Гост

Имало е времена, когато елитът на правниците бил в адвокатурата. Днес за съжаление не е така. Но подобни позиции са светъл лъч. Много интелигентно.

анонимен
анонимен
18 ноември 2019 11:19
Гост

Ти да видиш – адвокатите с много добро и аргументирано становище, а професорите се изложиха.

Анонимен
Анонимен
18 ноември 2019 11:22
Гост

е не всички, но тук правната комисия на ВАдС показа ниво! не знам кой е авторът, но подкрепям с две ръце

безобразие
безобразие
18 ноември 2019 11:19
Гост

акълът не ми побира колко привърженици на правния нихилизъм имало във ВАС, та и сред академичната общност. че 142 не е противокст. не е, ама да оставиш да действа ИАА по закон който е противоконст. за да не разрушиш реномето на адм. орган, каквато теза прочетох в едно от правните становища е не просто безумие, а безобразие

анонимен
анонимен
18 ноември 2019 11:24
Гост

И ВСС е позор. Макар да е по к.д. №12 от 2019 г., те приеха следното: Решението на Конституционния съд има действие само занапред, като индивидуалните административни актове, издадени въз основа на обявен в последствие за противоконституционен закон, са законосъобразни и не подлежат на отмяна, тъй като към издаването им законът е бил действащ и е предвиждал основание за издаването им.
Безсрамници.

добра работа
добра работа
18 ноември 2019 11:17
Гост

Много издържано и обосновано становище, улавя духа на конституцията. Поздравления за колегите, които са го писали!