Адвокати искат Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да задължи главния прокурор да издаде указания за това по какви критерии и в кои случаи може да се разгласяват материали от досъдебни производства така, че да не се нарушава презумпцията за невиновност.

Повод Обединението на свободните адвокати (ОСА) да се обърне с писмо (пълния му текст виж тук) до Висшия съдебен съвет е, както самите го наричат „всекидневното „уж“ законно изтичане“ на доказателства по разследвания, защото „най-новата практика на прокуратурата засяга пряко едно от основните граждански и процесуални права – правото на справедлив процес и правото да бъдеш считан за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда“.

В писмо си от ОСА отбелязват, че един от основните принципи в Конституцията, Хартата на основните права на ЕС и в НПК е презумпцията за невиновност.

В тази връзка се обръщаме към Вас, сериозно обезпокоени от начина, по който се нарушава конституционно установената презумпция за невиновност на българските граждани при наложилата се в последните години практика на медийно оповестяване на доказателства от досъдебни производства от страна на наблюдаващи прокурори, а също и при изявления на главния прокурор. При съществуваща законова забрана за това, доказателствата, събирани от прокуратурата, стават публични още в хода на производството, следствената тайна бива разкривана. Същевременно бива силно ограничено правото на защитата за реципрочен коментар и се установява тенденция да бъде търсена отговорност от адвокати, които се противопоставят на опитите за т.нар. „медийно правосъдие„, пишат от ОСА.

Те напомнят, че в Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство се казва следното: „Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона“.

Адвокатите посочват, че макар у нас да отпадна фигурата на заподозрян, европейската директива дава достатъчно насоки да се определи кои са адресатите на презумпцията за невиновност. Това са не само обвиняемите, но и всеки друг от момента на задържането му, както и онзи човек, за когото компетентните органи чрез свои действия или актове, дори и неофициално оформени, са дали да се разбере, че е заподозрян в извършване на престъпление или предполагаемо такова.

Следователно, в наказателното производство, провеждано по реда на НПК, презумпцията за невиновност следва да се разпростира и върху лицата, задържани за 24 часа със заповед за арест по реда на ЗМВР или такива, имащи качеството на „свидетел“, когато от обстоятелствата по делото може да се съди, че са главни заподозрени“, изтъкват от ОСА.

Цитирайки отново директивата, те отбелязват, че „задължението обвиняемите и заподозрените да не бъдат представяни като виновни, към момента не възпрепятства публичните органи да разпространяват публично информация относно наказателното производство, когато това е строго необходимо по съображения, свързани с наказателното разследване или от обществен интерес“.

В директивата се посочва и какво се има предвид под „съображения, свързани с наказателното разследване“ и „от обществен интерес“.

В първата хипотеза попадат случаи като например да се покаже видеоматериал с цел идентифициране на предполагаем извършител на престъпления, а във втората – да се информират хората за екопрестъпление или да се предотвратят нарушения на обществения ред.

Захранването на обществения интерес по определено разследване, както и популяризирането на обвинителната теза не попадат сред тези изключения. В тази връзка, в преамбюла на Директивата следва изричното уточнение, че използването на съображения за прилагане на изключението от общата забрана обвиняемите и заподозрените да бъдат представяни като виновни, следва да бъде ограничено до случаите, когато това би било „обосновано и пропорционално“, като дори в този случай „начинът и контекстът, в който се разпространява информацията, не следва да създават впечатлението, че лицето е виновно, преди вината му да бъде доказана в съответствие със закона“, посочват адвокатите.

Те уточняват, че директивата е трябвало да бъде транспонирана в българското законодателство най-късно до 1 април 2018 г., но това все още не е сторено. Същата е описана като „релевантен акт от европейското законодателство“ в ПЗР на ЗИД на НПК от 2019 г., съобразно задължението на държавите членки да се позовават на съответните директиви при приемането на транспониращите ги мерки. Адвокатите казват, че нито една законодателна промяна, извършена с това изменение на НПК, обаче не може да бъде отнесена към директивата, транспонираща частично или изцяло описаните по-горе аспекти на презумпцията за невиновност. По думите им разпоредбите на директивата имат директен ефект.

Нататък те заявяват следното: „През последните месеци станахме свидетели на все по-налагаща се практика на Прокуратурата на Република България да „огласява“ факти, доказателства, обвинителни тези и дори само подозрения, свързани с текущи досъдебни производства и по отношение на различни лица, понякога имащи качеството на обвиняеми, а понякога – само на „заподозрени“ по смисъла на Директивата. Основанията за тези т.нар. „огласявания“ от страна на прокуратурата бяха различни и посочвани като „предвид обществения интерес“, „в отговор на изказвания на обвиняеми и техни адвокати“, а дори и „с оглед подготвяно обжалване на съдебно определение, с което се отказва налагането на най-тежката мярка за неотклонение на обвиняем“ (делото, известно сред обществеността като „НАП Лийкс“). Нито едно от тези основания не попада в обхвата на изключенията в Директивата. Във всички случаи, обаче, Прокуратурата, чрез говорителя си или чрез Главния прокурор, изтъкваше факта, че огласяването било станало с разрешение на наблюдаващия прокурор (чл. 198 НПК)“.

Фокусът на този текст от НПК обаче не е в основанията за разгласяване на материали от разследването, а в разрешителния режим за това оповестяване, посочват от ОСА. И добавят, че в процесуалния закон липсва конкретна разпоредба, която да урежда предпоставките и законната цел, които да обосновават разгласяването на материалите, както и да обвързва това правомощие със задължението за гарантиране на спазването на презумпцията за невиновност.

Заради това от ОСА настояват Прокурорската колегия да вземе решение, с което да задължи главния прокурор да издаде методически указания към всички прокуратури по следния въпрос:

Какви са пределите на правомощието на Прокуратурата на Република България по чл. 198 НПК да разрешава разгласяването на материали от разследването, в контекста на основния принцип в наказателното производство, уреден в чл. 16 НПК, съгласно който обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда, както и с оглед разширения обхват на презумпцията за невиновност, уреден в Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство?“.

17
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Джони Авокато
Джони Авокато
30 юни 2020 18:29
Гост

Не са прави колегите от ОСА. Аз подкрепям инициативата на прокуратурата да публикува материали от досъдебното производство. Дори имам по-добро предложение- направо да публикуват всички материали от досъдебното производство. Не само представителни извадки, които ползват обвинението.

цецо
цецо
30 юни 2020 18:03
Гост

Много ясно и обосновано писмо. Сега остава ВСС да се размърдат.

Адвокат Цецо
Адвокат Цецо
01 юли 2020 18:49
Гост

И как така ще мърдат

Сотир
Сотир
30 юни 2020 18:00
Гост

Изтичат доказателства, решения преди да са публикувани, бюлетини нощно време след избори. Е..ха ни….. Жалка история.

Анонимен
Анонимен
30 юни 2020 17:27
Гост

Браво! Много точно казано!

Daniela
Daniela
30 юни 2020 17:21
Гост

Нищо няма да се промени. Това е.

Страхил
Страхил
30 юни 2020 17:55
Гост

За съжаление нещата на там отиват.

Анонимен
Анонимен
30 юни 2020 17:21
Гост

Трагедия ни е съдебната система и това си е

Анонимен
Анонимен
30 юни 2020 17:26
Гост

Поне докато Каскетното ведомство е част от съдебната система

Lalov
Lalov
30 юни 2020 17:20
Гост

В някакви отношения още сме си много назад от нормалните страни. Пусто пари не ни стигат и вечно искаме да ни дават подкупи

Тошков
Тошков
30 юни 2020 17:20
Гост

Нищо не може да спре подкупните хора да вземат пари ид а изнасят папки

Oblena
Oblena
30 юни 2020 17:20
Гост

И смятат, че като има намеса и ще спре изтичането на информация ли?

Кирилова
Кирилова
30 юни 2020 17:19
Гост

Определено е нужна намеса, така е

Филип
Филип
30 юни 2020 17:19
Гост

Ми много лошо. Това за какво говори? За това, че има подкупни прокурори явно

Сашо
Сашо
30 юни 2020 17:57
Гост

Добро утро. И такива магистрати даже.

Анонимен
Анонимен
30 юни 2020 17:19
Гост

Кой за какво да помага? Кой? Сами не могат да се опазят в прокуратурата

Анонимен
Анонимен
30 юни 2020 17:18
Гост

Знаме как седят нещата в България. Хората си питат ушите и са свикнали да изтичат данни