Адвокати, наказани с временно лишаване от права, които са загубили професионалните си и нравствени качества, да не се връщат автоматично в колегията, а да може да бъдат отписвани от нея на това основание. Тази възможност да се регламентира в закона, предлага Висшият адвокатски съвет (ВАдС).

Становището на ВАдС, с което се предлагат законовите промени

Той излиза със серия от предложения за промени в Закона за адвокатурата (ЗА), продиктувани от празнота в него, която в много случаи не позволява на гилдията да се изчисти от хора със съмнителен морал и професионализъм.

Проблемът

По закон никой адвокат не може да бъде наказан с лишаване завинаги от правото да упражнява професията. Санкцията „лишаване от права“ се налага за от 3 до 18 месеца, а ако адвокатът извърши второ дисциплинарно нарушение – до 5 години.

Законът за адвокатурата (чл. 22) казва, че отписването т.е., напускането на професията, става в пет строго определени хипотези. Извън обичайните – по молба на самия адвокат, при неговата смърт или поставянето му под запрещение, има още две. Първата урежда временното лишаване от права – съответно отписване за до 18 месеца или до 5 години. Втората е, когато настъпи една от абсолютните пречки да се упражнява адвокатската професия – например адвокатът започне работа на трудов договор или като държавен служител, стане управител на фирма или бъде осъден на затвор за умишлено престъпление от общ характер (всички хипотези са уредени в чл. 5 от ЗА).

Извън тези пречки за упражняване на професията обаче Законът за адвокатурата поставя и други условия, на които трябва да отговаря всеки, който иска да е адвокат. Те са уредени в чл. 4 от ЗА. Желаещият да стане адвокат трябва да е правоспособен юрист, да има най-малко две години юридически стаж, да е издържал изпит за адвокат. Има и още едно важно условие – законът изисква той „да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия“.

Законовата празнота

Може ли обаче адвокат, за когото е доказано, че е загубил професионализма и морала си, да бъде отписан от колегията? Строго погледнато ЗА не предвижда като основание за отписване отпадането на някоя от предпоставките, заложени в неговия чл. 4 (където е и изискването за нравствени и професионални качества), а препраща само към чл. 5.

От няколко години практиката опитва да запълни тази празнота в закона. Има серия от решения на Върховния касационен съд, с които се потвърждават такива на Висшия адвокатски съвет (с тях пък се потвърждават решения на местните колегии), че загубването на професионалните и нравствените качества на адвоката е основание той да бъде отписан от регистрите.

Тези казуси възникват, когато адвокат, наказан с временно лишаване от права, поиска отново да бъде вписан. Прегледът на практиката на ВКС показва, че тогава при доказани серия от драстични нарушения – най-вече злоупотреба с доверието на клиенти или практикуване, докато е бил лишен от права, местните адвокатски съвети са постановявали откази такива хора да се впишат отново. А те са били потвърждавани последователно от ВАдС и ВКС.

Не всички адвокатски съвети обаче са на мнение, че имат право да се произнасят по наличието на професионални и нравствени качества у техен лишен от права колега и застъпват позицията, че възстановяването в професията става автоматично след изтичането на срока на наказанието. Има и друго голямо разминаване в тълкуването на закона между различните колегии – дали временното лишаване от права въобще води до отписване от колегията, или е само „замразяване“ за определен период на възможността адвокатът да практикува.

Предложенията на ВАдС

Затова Висшият адвокатски съвет излиза с предложения за законодателни изменения, с които празнотата в ЗА да бъде запълнена и да бъде сложен край на разнопосочната практика.

Повод за тях са промени в Закона за правната помощ, обявени за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието. Едно от измененията, залегнали в тях, предвижда директорът на Националното бюро за правна помощ (НБПП) вече да може да назначава за процесуален или особен представител на гражданин, консултиран безплатно в някой от регионалните центрове към адвокатските съвети, същия адвокат, който е прегледал казуса му отначало.

ВАдС одобрява тази промяна, но в становището си по проектозакона заявява, че има риск шефът на НБПП, без да знае да определи за адвокат някой, който е бил лишен от права.

Съветът обяснява, че това може да се случи, защото практиката за придобиването на адвокатска правоспособност, упражняването и преустановяването на адвокатската дейност е твърде разнопосочна.

„В тази насока следва да се отбележи, че сериозни проблеми предизвикват въпросите свързани с правата на лишените от права адвокати по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5, срока, от който започват да се изпълняват тези наказания, след изтичането им налице ли е автоматично възстановяване на правата на лишения адвокат, какви са правомощията на адвокатските съвети при отбелязване на възстановяването на правата на лишения адвокат, както и необходимостта от извършване на преценката дали по отношение на лишения адвокат са налице положителната предпоставка по чл. 4, ал. 1, т. 5 и отрицателните предпоставки по чл. 5, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за адвокатурата“, пише ВАдС.

И подчертава, че тази преценка винаги е вторична и е последица от изтичането на срока на лишаване от права на адвоката, а не е дейност, която следва да се извършва след като вече са възстановени правата му.

Освен проблема с разнородната практика за това дали след изтичане на срока на наказанието, лишеният от права трябва автоматично да бъде възстановен като адвокат, или трябва да се прецени дали отговаря на изискванията за упражняване на професията, ВАдС поставя и друг. Той е свързан с оповестяването на факта, че адвокат е бил лишен от права и за какъв срок. По закон това става с публикация в Държавен вестник.  „Налице е един период от време, през който адвокатът, от една страна е лишен от право да упражнява адвокатска професия (датата на влизане на решението на дисциплинарния съд в сила), а от друга страна наказанието не е започнало да се изпълнява (тъй като публикацията в Държавен вестник се извършва значително по-късно) и за всички трети лица, какъвто се явява и Председателя на НБПП, лишеният адвокат би могъл да бъде определен да осъществи допуснатата правна помощ, а той вече да няма право на това“, обяснява висшият орган на адвокатурата.

Затова ВАдС предлага серия от изменения в ЗА, които да бъдат направени заедно с промените в Закона за правната помощ.

Първото е в чл.22 ЗА – в хипотезите, при които адвокатът се отписва от регистрите, да се добавят още две. Първата е „при установена липса на предпоставките по чл. 4, както и при наличие или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъла на чл. 5“. Т.е. в закона изрично да се запише, че загубването на професионалните и нравствени качества е основание за отписване на адвоката от колегията.

Втората е свързана с една нова процедура, която ВАдС предлага да се уреди в закона. Тя най-общо предвижда, че след като адвокатът е бил лишен от права за определен срок (или временно замрази упражняването на професията) ще има срок от три месеца, в които да подаде заявление, че иска отново да бъде вписан.

Ето какво гласи новият чл. 23а , който ВАдС предлага да бъде създаден в тази връзка в Закона за адвокатурата: „В тримесечен срок от изтичане срока на наказанието по чл.133 ал.1, т.4 и т.5  адвокатът подава заявление за вписване в регистъра на адвокатите, на младшите адвокати и на чуждестранните адвокати на адвокатската колегия, в която е бил вписан преди налагане на наказанието. Към заявлението си адвокатът прилага съответните документи, удостоверяващи наличието на обстоятелствата по чл. 4 и чл. 5, както и доказателства за изпълнение на всички парични задължения към адвокатската колегия и към Висшия адвокатски съвет“.

Изтърве ли този срок наказаният адвокат, вписването му ще става по общия ред. Това означава, че отново ще трябва да плати вноската за първоначално присъединяване към колегията.

Решението за отписването на адвокат, който не отговаря на чл. 4 и чл. 5 от ЗА ще се взема от адвокатския съвет след събиране на доказателства. То ще може да се обжалва пред ВАдС, а неговият акт ще е окончателен.

Освен това, ВАдС, предлага да отпадне оповестяването на лишаването от права чрез Държавен вестник, а в ЗА (чл. 144, ал. 2) да се запише: „Изпълнението на дисциплинарното наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5 започва да тече от вписването в регистри на адвокатите, на  младшите адвокати и на чуждестранните адвокати“.

Висшият орган на адвокатурата има идея и за нова разпоредба, която да урежда преместването от една колегия в друга. В нея се предлага то да не може да стане, ако адвокатът има неплатени вноски, висяща проверка или дисциплинарно производство. Друг нов текст пък урежда възможност по искане на клиент на починалия адвокат, адвокатският съвет да изисква от неговите наследници да предадат по опис книжата му, както и да ги разпредели между други членове на колегията.

13
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
адвокат
адвокат
02 август 2018 12:30
Гост

А кой ще контролира морала и професионалните качества на контролиращите?
Висшият адвокатски съвет има множество идеи, но адвокатурата е свободна и независима. Обсъждани ли са тези предложения с адвокатските колегии?
Тези предложения ми напомнят точно на соцпрактиката за „прочистване“ на неудобните адвокати.
Освен това, къде остава принципът, че наказанието не се налага два пъти за едно и също нарушение. В канавката ли2
Излиза, че дори и разбойниците имат право на амнистия и на реабилитация, а адвокатите – не.

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
30 юли 2018 21:23
Регистриран

Странно-не ми звучат ТЕЗИ предложени ИЗМЕНЕНИЯ в ЗА като да са належащи, но и , според мене, ако не са предложени на обсъждане от ЦЯЛОТО АДВОКАТСКО -свободно и самоуправляващо се,“войнство“, няма как да се случат.Никога не съм била груба.Сега дори повече не бих била.Но трябва да кажа така-Адвокатурата е едно „плъзгащо се „по неведомите пътища на правовата държава, съсловие.То по времето на соца, си беше мястото за „гилотината“над тези Юристи, които не са „верни“на Партията.И си остана по същество същото-вижте раздел Дисциплинарна дейност: за жалби от адвокат срещу адвокат -такса 30 лв.За жалби от учреждения и съдии и прокурори п/в… Покажи целия коментар »

адв. Георгиева
адв. Георгиева
31 юли 2018 13:58
Гост

Единственото разумно аргументирано становище от всички писали по темата, а имате едва 4 гласа, като половината са против него.
Гласувах положително, разбира се, защото сте напипал/а същинските проблеми в адвокатурата, с които този ВАдС очевидно не може ( не иска?) да се справи.

Анонимен
Анонимен
30 юли 2018 19:09
Гост

Много , много , много има да се работи за прочистване на адвокатското съсловие от хора без необходимия морал. И законът трябва да се промени , и начинът , по който се прилага .

И не само от хора без морал , адвокатурата трябва да се прочисти и от хилядите абсолютни некадърници , които се наричат „адвокати“. Трябва да се мисли за периодично атестиране , за пенсионна възраст …..въобще много са нещата . Дали обаче има хора с необходимия капацитет и желание за реформи . Съмнявам се .

Анонимен
Анонимен
30 юли 2018 18:12
Гост

Лишаването от право да се упражнява професия, евентуално завинаги, е мярка, която не следва да се взема от органи, които не могат да гарантират безпристрастността си! От друга страна нали за това е наложеното наказание – лишаване от право да се практикува за определено време? Какъв е смисъла от тази мярка, след като след нея, някой по свое усмотрение, отново ще те накаже?

Анонимен
Анонимен
30 юли 2018 22:19
Гост

Съгласен съм.лишаване от право за упражняване на професия може да се налага ЕДИНСТВЕНО от съд с постановяване на осъдителна присъда!

Гражданин
Гражданин
30 юли 2018 12:17
Гост

Дори и нищо да не стане с тази промяна в закона е похвално, че гилдията се опитва да се изчисти от непочтени адвокати. Интерсно е защо законът в сегашния си вид е написан така, че да защитава провинилите се.

Възмутен
Възмутен
30 юли 2018 12:14
Гост

Колкото по-ситна е цедката, толкова по-добре. И без това всяка година бълват новоизлюпени юристи от ВУЗ-овете.

лишаване от права и най-големите безобразия на адв
лишаване от права и най-големите безобразия на адв
30 юли 2018 11:33
Гост

Ноторният адвокат фантом не е санкциониран от съсловната адвокатска организация-продължава да си е вписан.
Адвокатът от предаването на битиви, замесен в имотни изманин с фалшиви записи на здаповеди не е лишен от права.
В сайта бивол имаше описана схема за заграбване на имоти край морето-преди няколко години, с участие на адвокати. Никой адвокат от схемата не е лишен от права, а прокуратурата заяви,че престъпрление има но давността е изтекла.

Човек
Човек
30 юли 2018 11:19
Гост

Загубването на професионалните и нравствени качества у адвокатите естествено се отразява пряко на неговият клиент. Така, че промените ще са от полза за нас.

Адвокат
Адвокат
30 юли 2018 10:55
Гост

В Закона за адвокатурата все още има много празноти. Запълването им час по скоро би улеснило отсяването на некомпетентните колеги.

анонимен
анонимен
30 юли 2018 10:49
Гост

Не бива да се дава възможност на адвокатите да се връщат на работа автоматично след изтичане на наканието. Те трябва наново да докажат своите качества и умения.

Анонимен
Анонимен
30 юли 2018 13:01
Гост

Амнезията не е сред често срещаните последици от изтърпяването на наложеното на адвоката наказание.