Адвокатите няма да докладват на Държавна агенция „Национална сигурност“ за клиентите си, освен ако не знаят, че те търсят от тях съвет как да изперат пари или да финансират тероризъм. Това най-общо предвиждат дълго чаканите от цялата професия промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), които днес бяха внесени от депутати от ГЕРБ, сред които шефката на бюджетната комисия на парламента Менда Стоянова и новият председател на вътрешната комисия Пламен Нунев (пълния текст на законопроекта виж тук).

Новият ЗМИП, който влезе в сила преди повече от година, предизвика брожения и протести на адвокати, които настояваха той да бъде атакуван в Конституционния съд, тъй като погазва основни правила на професията, като адвокатската тайна и ги превръща в доносници на службите. Затова в парламента по спешност беше създадена работна група, която да промени закона. В нея активно участва Висшият адвокатски съвет.

Днес при представянето на промените в парламента председателката на ВАдС Ралица Негенцова заяви: „Адвокатската тайна е нещо свещено. Тя не е просто професионална тайна, а нешо много по-важно, за да има всеки доверие в правосъдието“.

Сега в закона се записва, че задължението сами да съобщават на ДАНС, както и да ѝ предоставят информация при запитване не важи за адвокатите „само по отношение на информацията, която тези лица (адвокатите – бел. ред.) получават от или относно някой от своите клиенти в процеса на установяване на правното му положение, или при защита или представителство на този клиент във или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или избягване на такова производство, независимо дали тази информация е получена преди, по време на, или след приключване на производството“.

„Това изключение не се прилага, когато лицето по чп. 4, т. 15, упражняващо регламентирана в Закона за адвокатурата дейност, взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма, правната консултация се дава за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма или лицето по чл. 4, т. 15, упражняващо регламентирана в Закона за адвокатурата дейност, знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма”, предвижда още проектът.

Авторите му са записали, че основна цел на измененията е „приемането на ефективни, отчитащи спецификата на националната правна система, транспониращи мерки по отношение на лицата, упражняващи адвокатска дейност“. Като подчертават, че по Конституция адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, а основната ѝ функция е да подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси. „С оглед постигане на по-висока степен на хармонизация с особеностите на националната правна уредба по тези въпроси се предлагат прецизирани текстове за допустимите съгласно Директива (ЕС) 2015/849 и въведени със закона изключения по отношение на лицата, упражняващи регламентирана в Закона за адвокатурата дейност“, се посочва в мотивите към законопроекта.

В него освен това изрично се казва, че вече съществуващите в чл. 23 от ЗМИП изключения за всички, които предоставят правни консултации, важат само за „упражняващите регламентирана в Закона за адвокатурата дейност“.

При представянето на промените в ЗМИП в парламента Менда Стоянова заяви, че с тях „декларация за действителен собственик ще подават онези фирми, чиито собственици са регистрирани чуждестранни лица и техните действителни собственици физически лица по никакъв начин не са вписани в нашия регистър“. Анонсът ѝ идва насред кампанията за подаване на декларации за действителен собственик, която трябва да приключи до 31 май.

Тя не обясни обаче промяната точно на кои разпоредби в закона, предложена от депутатите, ще доведе до това. А заяви следното: „В този текст бяха включени фирми ЕООД или ООД, чиито собственици са физически лица, които са вписани в регистъра. Дори собственик на едно юридическо лице да е друго юридическо лице, ако неговият собственик е вписан в регистъра по друга партида, не по тази, пак трябваше да се подава. Изменението казва, че ако действителният собственик е вписан вече по тази партида или по друга партида, на друго българско юридическо лице и се намира в регистрите БУЛСТАТ, Търговски и регистър за лица с нестопанска цел, няма да подават такива декларации. На практика декларация за действителен собственик ще подадат онези фирми, чиито собственици са регистрирани чуждестранни лица и техните действителни собственици физически лица по никакъв начин не са вписани в нашия регистър“.

Всъщност разпоредбите от ЗМИП, които уреждат обявяването на действителните собственици на фирмите са чл. 61 и чл. 63, както и §2 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, в който е определението за действителен собственик.

И сега в чл. 63, ал. 5 от ЗМИП е предвидено, че „данните за действителните собственици се вписват, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица или други правни образувания в съответния регистър като физически лица, които са еднолични собственици или съдружници с най-малко 25 на сто дялово участие. Когато действителните собственици са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на § 2 от допълнителните разпоредби на основание, различно от прякото притежание на дялове, данните за тях се вписват в съответния регистър“.

С внесения от депутатите от ГЕРБ единствената промяна в чл. 63, която се предлага, е свързана с това, че за прекия достъп на серия институции като ДАНС, БНБ и КФН до данните за действителните собственици не е необходимо да бъда информирани лицата, за които се отнася информацията.

8
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Как ще стане?
Как ще стане?
24 април 2019 16:24
Гост

Ако почнат да докладват пране на прани, най-успешните ни адвокати ще останат без работа.

nedopustimo
nedopustimo
24 април 2019 14:54
Гост

Предложените текстове не променят нищо, защото не съдържат дерогации, както се представя, а задълбочават проблема още повече.
Адвокатите се предполага, че разбират това, за което ги пита клиента, защото не продават домати на пазара , а предоставят правна услуга.

nedopustimo
nedopustimo
24 април 2019 14:49
Гост

Присъединете се към дискусията…

Адвкт
Адвкт
24 април 2019 13:06
Гост

Клиента никога не се предава. Смърт за доносниците! Ако си знаеха историята тия некомпетентни полицейски подлоги в парламента, щяха да знаят, че това е много провалена практика от времето на римския император Тиберий. Ще започне и лъжливо доносничене, което ще излезе от джоба на гражданите. Правната комисия към НС не е това, което беше. Бойко да ходи да скубе охлюви! Клиента никога не се предава! Смърт за доносниците! „Snitches get stitches“

sirus
sirus
23 април 2019 18:17
Гост

Интересно как компетентен адвокат позволява на клиент, който го търси за съвет как да изпере едни пари, може да обясни, че всъщност не е знаел, че го питат баш за това? Много странна формулировка в закона, не знам кой я измисли, как я измисли, но… на практика обезсмисля всичко

Анонимен
Анонимен
23 април 2019 18:16
Гост

какво незнание ще падне сега и ходи го докажи…

advocat
advocat
23 април 2019 19:37
Гост

Авторът е корифея на правната мисъл – Барни Ръбъла. Същият, който се опита да целуне ръката на султана и който несъмнено би му целунал и нещо друго. И така ще бъде докато продължаваме да сме рая.

Анонимен
Анонимен
24 април 2019 8:47
Гост

Така си е-преклонена глава, сабя не я сече.