Съпрузи, останали без дом заради невярно удостоверение за тежести, осъдиха Агенцията по вписванията за близо 90 000 лв. (пълния текст на решението виж тук ).

Случаят е от Варна и започва през 2003 г. Тогава мъж, който е регистриран и като едноличен търговец, купува апартамент от 63 кв. м в града. През 2006 г. по искане на негов служител, който твърди, че му се дължат близо 20 000 лв. за заплати, на жилището е наложена възбрана като обезпечение на иска на работника.

През 2013 г. апартаментът е продаден на съпрузите, които днес съдят Агенцията по вписванията. Преди изповядването на сделката те изискали от продавача да им предостави в оригинал удостоверение от Службата по вписванията във Варна, от което да е видно, че имотът не е обременен с тежести. На 20 февруари 2013 г. било издадено удостоверение, в което било записано, че апартаментът няма вещни тежести. Документът е представен на нотариуса, изповядал сделката и е изрично упоменат в текста на нотариалния акт. Така съпрузите сключили сделка за имот, за който мислели, че е без тежести.

До издаването на „чисто“ удостоверение се стига, тъй като възбраната на апартамента е вписана само по персоналната партида на продавача като ЕТ, но не и по тази за него като физическо лице, няма я и по партидата на самия имот. И това се е случило, въпреки че едноличният търговец носи отговорност за задълженията си с цялото си имущество и като физическо лице.

През 2015 г. съпрузите продали имота на друга жена, като си запазили безвъзмездно и пожизнено право на ползване на жилището.

Междувременно през 2011 г. служителят на първия му собственик спечелил делото си за заплатите. След няколко години имотът бил изнесен на публична продан от частен съдебен изпълнител и е продаден на нов собственик през 2019 г.

Така съпрузите загубили доживотното си право на ползване, а жената, която го купила от тях – собствеността си.

Тримата завели дело за обезщетение, като семейството иска общо 81 500 лв., а новата собственичка на апартамента още толкова.

Позицията на Агенцията по вписванията

От решението по делото става ясно, че Агенцията по вписванията е поддържала тезата, че тя не е надлежен ответник по този иск, а отговорен по него е съдията по вписванията, който е издал удостоверението за тежести. Като е изтъкнала, че служителите ѝ извършват само техническите действия по вписването, а нареждането идва от него.

От АВ посочват, че през 2006 г. съдията по вписванията е разпоредил вписването на обезпечението по партидата на ЕТ. А после при издаването на удостоверението за тежести през 2013 г. в заявлението за получаването му като собственик на имота е било посочено физическо лице и затова „проверката била извършена само по партидата на посочения в заявлението собственик, като удостоверението било издадено в съответствие с резолюция на съдия по вписванията“.

От АВ обясняват, че до 2009 г. в Имотния регистър е ползван програмен продукт с ограничени възможности. Програмата не е позволявала създаването и обединяването на записи по отделни персонални партиди в една обща на физическо лице и едноличен търговец.

Ето как съдът преразказва аргументите на агенцията: „В програмния продукт, вписванията по отношение на едноличните търговци се извършвали по персоналната партида на едноличния търговец, а не по персоналната партида на физическото лице собственик на едноличен търговец, като в програмния продукт ИКАР едноличният търговец бил в модул юридическо лице, а не физическо лице. Този начин на запис в електронните системи бил отражение на българското законодателство. Електронните програми се създавали според определените в закона норми и специфики. Едноличният търговец се явявал специфичен субект в правния мир. Законодателят не бил предвидил изрична разпоредба по отношение на вписването по партидата на субект, който бил едноличен търговец. В ПВп, в ЗКИР и в ГПК не било предвидено вписването да се извършва и по двете персонални партиди, поради което в програмния продукт нямало предвидена такава опция“.

В отговора си на исковата молба агенцията е заявила и че съпрузите не са положили дължимата грижа, тъй като удостоверението за тежести е от 20 февруари 2013 г., а сделката е изповядана два дни по-късно – на 22 февруари 2013 г.

След спорове между съдилищата за това на кого е подсъдно делото и по кой ред трябва да се гледа, тъй като първоначално е подаден по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е определил, че то трябва да се гледа от Окръжния съд във Варна по реда на Закона за задълженията и договорите (пълния текст на определението виж тук).

Обезщетение за ползвателите, но не и за собственика

Преди да се произнесе по иска Варненският окръжен съд напомня за единността на правната същност на физическото лице – търговец. И заявява: „Това от своя страна налага всички подлежащи на вписване в АВп, както и в други публични регистри, данни за физическото лице – търговец, да бъдат отразени по всички партиди и регистри, водени за него. Било автоматично, било ръчно. Дали те ще се водят отделно за ФЛ и за ЕТ, или общо, е без значение, защото важното и задължителното е данните да се отразяват законосъобразно във всеки такъв регистър или партида, тъй като се касае за един и същ правен субект“.

Така ВОС констатира, че като не е вписана възбраната от 2006 г. по партидите и на ЕТ, и на физическото лице, е било допуснато нарушение и то довело до такова и при издаването на удостоверението за тежести през 2013 г.

Съдът подчертава, че в удостоверението изрично е записано, че от 2003 г. до 2013 г. за апартамента са вписани само една доброволна делба и една продажба и „са налице само тези вписвания, отбелязвания и заличавания досежно тежести или права върху този имот“, а това очевидно не отговаря на истината.

В решението изрично се заявява, че неотразяването на възбраната по партидата на физическото лице е незаконосъобразно. „Съобразно чл.47 ПВп в удостоверението, което се издава за определен имот, се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права върху него или се удостоверява, че такива няма; ако то е за определен период в него се отразяват вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести за съответния период (чл.48 ПВп), които изисквания не са спазени в случая“, пише съдът.

Цитирани са и серия от определения на ВКС, в които се приема, че в случаите на издадени неверни удостоверения за данните, подлежащи на вписване в Агенцията по вписванията, отговорността е нейна, а не на съдията по вписванията. Съдът намира и вредите от невярното удостоверение за тежести за доказани, още повече че никой не спори, че след публичната продан апартаментът вече е възложен на трето лице.

И обосновава причинната връзка между вредите и деянието, като изтъква, че в акта за сделката е посочено, че то е послужило на нотариуса, т.е. било е сред документите, станали основание за изповядването ѝ и за формиране на крайната воля на страните за сключването ѝ.

Що се отнася до възражението на АВ, че удостоверението за тежести е издадено два дни преди изповядването на сделката ВОС заявява: „Наистина по правило следва в деня на изповядване на сделката да бъде издадено актуално удостоверение за липса на тежести, но в конкретиката на случая съдът преценява разминаването от два дни за несъществено. Още повече, че за тези само два дни не са налице настъпили нови обстоятелства, които евентуално да биха променили вписаните данни. Не се касае и за значителен период, който да индикира неполагането на дължимата грижа и внимание от купувачите“.

Така съдът стига до извода, че на двамата съпрузи трябва да бъде присъдено обезщетение, което определя на 80 936 лв. И осъжда Агенцията по вписванията да им плати и над 7200 лв. за разноски.

Варненският окръжен съд обаче заявява, че на жената, купила апартамента от двамата съпрузи, не се дължи обезщетение. Причината за това е, че през 2015 г., когато е сключена тази сделка, не е издадено ново удостоверение за тежести. „Следователно при изповядването ѝ изобщо не е било представено валидно и действащо удостоверение за липса на тежест върху имота“, пише съдът и заявява: „При липсата на какъвто и да е удостоверителен документ от АВп, който да е издаден непосредствено преди или в минимален разумен срок преди нея, не може да се ангажира отговорността на АВп за последиците от сделката“.

Решението не е окончателно и вече е обжалвано пред Варненския апелативен съд.

24
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
бббб ммммм
бббб ммммм
15 януари 2021 20:14
Гост

Идиотизмът на АВ е безмерен от край-време. Също и на НАП. Въпреки прекрасното и изчистено определение на Търговския закон за същността на едноличния търговец и двете тъпоглави агенции продължават да водят в системите си всички еднолични търговци, както и свободните професии с ЕИК като ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА!

Кольо
Кольо
15 януари 2021 18:56
Гост

Така, много ми е интересно по кои партиди следва да се впише акт със страна ДЗЗД?

Анонимен
Анонимен
15 януари 2021 20:48
Гост

Ще е по партидата на физическо или юридическо лице, което е собственик, ДЗЗД тука не играе, щото то няма собственост …

Кольо
Кольо
16 януари 2021 11:24
Гост

То много хубаво, ама ти ли ще накараш нотариуси, ЧСИ, ДСИ или съд да ги посочват в актовете?

от Питам
от Питам
15 януари 2021 10:34
Гост

http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/viewtopic.php?f=59&t=1013

В този линк се касае за практика, в която съдията по вписванията отказва сделка по която страни /продавач и купувач/ са ФЛ и същото ФЛ, но в качеството си на ЕТ. ОС го отменил, защото не било работа на съдията по вписванията да се занимава с материалноправната страна по сделката. И според тях няма пречка ЕТ да продаде на себе си като ФЛ или обратното. Съдът осъдил АВ да плати обезщетение приема, че ФЛ и ЕТ-то му са един и същ правен субект. Нещо не ми се връзва практиката на окръжните.

П.Л
П.Л
15 януари 2021 11:06
Гост

Няма противоречие. ОС-Хасково никъде не казва, че ЕТ може да продаде на ФЛ. Просто вписващите не следят за прехвърлителния ефект. Тяхната задача е проста: да впишат верно страните и да дадат точна справка.

от Питам
от Питам
15 януари 2021 11:23
Гост

Щом трябва да се въвежда ЕТ-то и като ФЛ по практиката на Варна, в случая на ОС-Хасково какви качества ще трябва да се дадат на страните?

П.Л
П.Л
15 януари 2021 11:34
Гост

Е, очевидно има как:

Продавач: Иван Иванов Иванов с ЕГН 1234… , действащ като ЕТ „Иван Иванов – Иванича“ с ЕИК 4321…
Купувач: Иван Иванов Иванов с ЕГН 1234… , действащ като ЕТ „Иван Иванов – Иванича“ с ЕИК 4321…

Наистина изглежда налудно, но ако някое от двете решения е грешно, това не е Варненското. В Хасковския случай очевидно има грешка на нотариуса – протоколира договор без страни. Дали обаче вписванията могат да контролират нотариуса в това отношение? Съдът, придържайки се стриктно към закона и ТР, е казал- не.

от Питам
от Питам
15 януари 2021 11:38
Гост

Затова смятам, че не може да се вписват глупости и съдията да е безгласна буква и да искат след това вярна информация и действащ имотен регистър. Не виждам как ще се постигне тази цел.

П.Л
П.Л
15 януари 2021 14:19
Гост

Според мен няма общо. Целта на имотния регистър е точно да отразява сделките и да дава точни справки. Ако сделката е глупост, ще бъде вписана глупост и хората ще знаят, че е глупост.
А няма и нищо общо с конкретния случай – според статията хората са си направили справка, но в партидата на бившия собственик не е била отразена никаква възбрана, а изглежда и дори в справката по имот.
Друг е въпросът защо се предвижда АВп да издава справки по имот, като очевидно няма капацитет; както и защо Лекс акцентира на първоинстанционни решения, които дори не създават нова практика.

Кукуригу
Кукуригу
16 януари 2021 14:35
Гост

Точно така, противоречие няма. Няма съмнение, че практиката ЕТ да продава на „физическото лице“ и обратно, подкрепяна и от някои юристи като правилна уж, е безумна и явно трудно победима, но ОС е казал чисто и просто, че не е работа на съдията по вписванията да преценява ефекта от сделката, дори явно да няма такъв. 😉

край на персоналната система
край на персоналната система
15 януари 2021 10:00
Гост

Въобще не трябва да има отделна партида на ЕТ! Това е пълно безобразие и ще търпим подобни нелепици докато не се приключи с персоналната партида и не се мине към поимотна. Тогава справката за имот ще наистина коректна.

Коко-Роко
Коко-Роко
15 януари 2021 9:56
Гост

За мен също потресаващо е, че са нужни 13 години на взискателя с възбраната да си събере парите.
От другата страна си мисля, че съпрузите с право на доживотно ползване са „продали“ апартамента, на детето си – такава е практиката да разпределят имоти между наследници. Ако бяха обезщетили и детето щеше да се получи двойно плащане, тъй като продажбата е проформа. Напълно правилно решение за мен!

Nenov
Nenov
15 януари 2021 9:47
Гост

Пълни нещастници

Manoleva
Manoleva
15 януари 2021 9:45
Гост

Ужас. Мизерници

Емил
Емил
15 януари 2021 9:44
Гост

Горките хора

Ристевски
Ристевски
15 януари 2021 9:43
Гост

Уж се справят добре с работата си, но…

Златимир
Златимир
15 януари 2021 9:42
Гост

Ох, и аз така да объркан и да намажаа..ох ох ох

Емил
Емил
15 януари 2021 9:43
Гост

А? Ма не им е било хубаво на хората. Иначе свободни 90 000 да ти паднат ей сега си е чук направо

Златимир
Златимир
15 януари 2021 9:44
Гост

А викаш отивам веднага в Занзибар, сега е модерно, а ?

Манолас
Манолас
15 януари 2021 9:45
Гост

Не бе те ако ти паднат ей така без да имаш други ядове си е супер. И да са ти свободни, да не дължиш кредити. Е и аз напускам бацане и отивам за 5 месеца по света. Але па зимата, когато няма да мизерствам тука на студ и да слушам Радев и Борисов и глупостите им!

Живко
Живко
15 януари 2021 9:46
Гост

Това е проблема на българина. Викааа „Да има да ми паднат“. Ама не го мисли как да ги изработи

Златимир
Златимир
15 януари 2021 9:47
Гост

Айде стига бе. Всички работим, не вярвам да лежим захапали сламка и да чакаме пари да ни падат от небето. Но на всеки по света биха му дошли добре такива суми. Средно големи, не колосално големи

Анонимен
Анонимен
15 януари 2021 9:34
Гост

Горките хора, заради идиотията на АВ, остават без дом