Дейността на Агенцията по вписванията (АВ) е неефективна и неефикасна, тя не защитава добре личните данни на гражданите, като отговорност за това носят трима министри на правосъдието на ГЕРБ. Това става ясно от отиден доклад на Сметната палата, която е проверила дейността на агенцията за периода 1 януари 2017 г. – 31 декември 2019 г. (виж доклада тук).

Един от най-съществените проблеми, които е установила Сметната палата, е, че агенцията не гарантира спазването на Общия регламент за защита на данните. „Агенцията по вписванията предоставя незаверени преписи на актове на всяко лице, което ги поиска, без заличаване на личните данни, съдържащи се в тях. Така личните данни на повече от едно лице в актовете – за имотно състояние, имена, ЕГН, съпружески и родствени взаимоотношения, подписи и др., могат да станат обект на злоупотреба и да се нарушат правата на субектите на тези данни“, се казва в одитния доклад.

Друг сериозен проблем е продължаващата липса на Имотен регистър с кадастралните карти, каквито са изискванията на Закона за кадастъра и имотния регистър. „Въпреки че до края на 2020 г. 96.29% от територията на страната вече има одобрени кадастрални карти и регистри, към август 2020 г. министърът на правосъдието е издал заповеди за откриване на производство по създаване на имотен регистър само за 5 съдебни района (Балчик, Асеновград, Благоевград, Каварна и Добрич) от всичките 113“, се казва в доклада.

В него се посочва, че все още не е създадена необходимата нормативна рамка, която да осигурява условия за законосъобразно, ефективно и ефикасно създаване и функциониране на имотния регистър. Това води до противоречива практика, както по отношение на имотните партиди и водените книги и регистри, така и по отношение на задълженията на съдиите по вписванията.

От Сметната палата отбелязват, че организацията по създаване на имотния регистър не е ефективна и не може да осигури своевременно определяне на необходимите действия и ресурси. „Съществен проблем произтича от факта, че службите по вписванията са част от структурата на Агенцията, а съдиите по вписванията, които създават имотния регистър, са на подчинение на председателя на съответния районен съд. Тази дуалност на взаимоотношенията ограничава възможностите на Агенцията по вписванията ефективно да организира работата по създаването и поддържането на имотния регистър. Агенцията е лишена от възможност да въздейства на съдиите по вписванията, което води до неизпълнение на част от задълженията им и негативна практика. Това създава висок риск от злоупотреби, измами и невъзможност да се потърси ефективна отговорност при нарушени права на собствениците“, се казва в доклада.

Друг сериозен проблем е все още неосигурената връзка на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел със системата BRIS, което е в нарушение на европейска директива. BRIS е системата, която осъществява свързване на търговските регистри на страните-членки на ЕС и им позволява да обменят трансгранични съобщения относно сливания и клонове на търговци, а на ползвателите на портала за електронно правосъдие – да получават многоезична информация относно дружествата от ЕС. „Системата функционира от юни 2017 г., като е определен краен срок за свързване на националните бизнес регистри на държавите-членки на ЕС с BRIS – 8 юни 2017 г. Пет месеца след изтичането на срока, Агенцията по вписванията сключва договор за необходимото за целта надграждане на Търговския регистър в рамките на проект, финансиран със средства от ЕС. Изпълнението на договора  е удължено с 6 месеца, след това с още два, а когато приключва, се оказва, че свързването на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с платформата на BRIS не може да бъде осъществено. Към 30 ноември 2020 г. България все още не е присъединена към платформата на BRIS и има риск Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на ЕС“, изтъква Сметната палата.

По отношение на Търговския регистър в доклада се посочва, че са предприети редица адекватни мерки за неговото функциониране, но все още има какво да се желае.

Например, установено е значително забавяне на процеса по обявяване на годишните финансови отчети в периода 2017 г. – май 2020 г., въпреки предприетите действия за ограничаване на административната тежест за търговците и юридическите лица с нестопанска цел, които не осъществяват дейност и създадената вътрешна организация за обработване на заявленията. Липсва също така нормативно определен срок за произнасяне на длъжностните лица по регистрация по заявленията за вписване на обстоятелствата за действителните собственици, което създава риск от забавяне на регистърното производство и нарушаване на принципа за бързина и процесуална икономия. Не на последно място, в нарушение на европейска директива и на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, не е осигурена връзка на регистъра със системата BRIS.

От Сметната палата отбелязват още, че има забавяне и в издаването на предвидения в Закона за особените залози подзаконов акт, което възпрепятства процеса по прехвърляне дейността по воденето на Централния регистър на особените залози от Министерството на правосъдието към Агенцията по вписванията.

В одитния доклад се казва още, че агенцията страда от недофинансиране, въпреки че размерът на таксите, които събира за извършване на услуги, е над два пъти повече от утвърдените по бюджета ѝ разходи в периода 2017 – 2019 г.

От Министерството на правосъдието не са предприети ефективни действия за осигуряване на достатъчно средства за финансиране на дейностите за водене, поддържане и съхраняване на регистрите. Недостигът на финансов ресурс оказва особено неблагоприятно въздействие върху развитието на информационните и комуникационните системи, които са ключов приоритет предвид дейността на Агенцията, и създаването на имотния регистър. В периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2019 г. утвърдените от Министерството на правосъдието разходи са от два и половина до три пъти по-ниски от разходите по предложения проект на бюджет от Агенцията по вписванията. Необходими за създаването на имотния регистър средства, в размер на 36 млн. лева, искани от Агенцията в рамките на бюджетните процедури за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., не са осигурени, въпреки че размерът на приходите от предоставените услуги във връзка с воденето на имотния регистър, за всяка от годините, надхвърлят значително размера на поисканите средства“, отбелязва Сметната палата като уточнява, че изпълнителният директор на АВ многократно е информирал министъра на правосъдието за недостига на подходящи помещения, но въпреки това ефективни действия не са предприемани. А това, според Сметната палата, поставя в риск опазването и съхранението на архивния фонд и на информационните системи на АВ по вписванията и засягане на финансови, материални и други интереси на хората.

В одита се отбелязва още, че честите промени в ръководството на агенцията – изпълнителен директор и шефове на ключови дирекции, наред с трайната липса на назначен зам.-директор, създават нестабилност и не осигуряват последователност и ефективност на нейното управление.

В доклада поименно са изброени и министрите на правосъдието и директорите на АВ, които носят отговорност за състоянието на агенцията. Това са министрите от кабинета на ГЕРБ – Екатерина Захариева, Цецка Цачева и Данаил Кирилов, както и Мария Павлова, която беше министър на правосъдието в служебния кабинет на Огнян Герджиков. Посочените шефове на агенцията са Елена Маркова, Стефания Матарова-Динова, Зорница Даскалова и Габриела Козарева.

Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра на правосъдието и шест на изпълнителния директор на АВ.

Агенцията по вписванията: Нарушенията са установени преди одита, предприемат се мерки

Още преди да излезе одитният доклад, министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов и новият шеф на Агенцията по вписванията Даниела Митева са били наясно с нарушенията в резултат на проверка, извършена от Инспектората към МП. Това се казва в позиция, разпространена тази вечер от агенцията, в която се уточнява, че вече са предприети и мерки за отстраняване на недостатъците.

По отношение на констатацията, че агенцията не защитава добре личните данни на гражданите, като предоставя незаверени преписи на актове на всеки, който ги поиска без заличаване на личните данни, съдържащи се в тях, от АВ казват следното: „На основание чл. 42, ал. 1 от Правилника за вписванията „Всеки може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги и регистри, незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или отсъствието на вписване.“ Всички услуги, включително незаверени преписи, се предоставят от Агенцията на основание изрична нормативна регламентация. От момента на създаване на Агенция по вписванията през 2004 г. се издават незаверени преписи на документи. Данните и актовете в имотния регистър са публични съответно Агенция по вписванията следва да ги предоставя в цялост“.

От АВ посочват, че са предприети действия за актуализиране на политиките за получаване и обработване на постъпили искания от субекти на данни, свързани със защитата на личните данни във водените регистри. „Въз основа на съответните процесуални изисквания Агенцията извършва дължимите вписвания при спазване на регламентацията за защита на личните данни, съдържаща се в ЗТРЮЛНЦ, Правилника по вписванията, ЗКИР, Закон за Булстат, Семеен кодекс и Регламента за защита на личните данни (GDPR), което е потвърдено от множество становища и решения на Комисията за защита на личните данни“, се казва в отговора от агенцията.

От там добавят, че се работи по изготвянето на нормативната уредба във връзка с прехвърлянето на Централния регистър на особените залози към АВ, като разработването на информационната система е на етап приемане на системен проект.

По отношение на свързването на Търговия регистър с BRIS, се очаква до 31 декември т.г. да е готов софтуерът, след което до края на февруари 2022 г. ще се извършват тестове и интеграция с европейската платформа, които ще се проведат съвместно от български експерти и експерти от Европейската комисия.

Що се отнася до забавеното обработване на годишните финансови отчети, то в позицията се казва, че при встъпването на новото ръководство на агенцията, са заварени 993 624 забавени ГФО, липсвало план, график и организация за преодоляването на проблемите. Тази година се очакват още около 500 000 заявления. В тази връзка от АВ са предприети следните мерки:

  • подадените през 2019 г. ще бъдат разгледани до края на настоящата година 31 декември 2021 г.;
  • подадените през 2020 г. ще бъдат разгледани до 30 юни 2022 г.;
  • подадените през 2021 г. ще бъдат разгледани до края на 2022 г.

Ако мерките бъдат изпълнени, се очаква от 1 януари 2023 г. да се разглеждат заявленията, постъпили до 30 септември 2022 г. за обявяване на годишните финансови отчети за 2021 г., изтъкват от агенцията (пълния текст на позицията виж тук)

 

27
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Ad nauseam
Ad nauseam
24 август 2021 9:17
Гост

Нова Конституция. Президентска република.

Сметна палата със съдебни функции. Държавен суверенен контрол върху всички власти, връщачка и санкции за лошо и крадливо публично управление.

Бозьо Кифлев
Бозьо Кифлев
24 август 2021 15:45
Гост

Държавен суверенен контрол? Още един глаДен прокурор, неконтролиран от никого?

Нова конституция само ако в нея е посочено, че няма „независими“ органи – всички трябва пряко да се избират от народа, да са подотчетни на народа и да може народът по всяко време да ги отзове/уволни. Никаква капсулирана съдебна система, която избира ВСС и е назначавана от същия ВСС. Никакви съдебни функции без прозрачност по какъв начин съдят и доколко решенията им са справедливи.

Кифльо Бозов
Кифльо Бозов
24 август 2021 22:43
Гост

В България до 1947 г. е имало специален съд при Върховната сметна палата.

Има международни одитни стандарти. Запознай се преди да тролиш! Това е нещо извън съдебната власт и е независимо, но никъде по белия свят специално ВОИ не се избира пряко и има причини за това.

Върховна одитна институция
Върховна одитна институция
24 август 2021 6:20
Гост

А у нас 30 години – Смешна палатка.

Анонимен
Анонимен
23 август 2021 19:21
Гост

Някой в МП да обясни на тия от Сметната палата, че от тази година има цяла процедура по оценка въздействието на ЗКИР и защо реално няма имотен регистър. Одитирали до 2019 вкл. Ама сме 2021

re:
re:
24 август 2021 6:17
Гост

В нормалните държави може да си дообясняват, ама след напускането на длъжността. На воля при това.

Анонимен
Анонимен
23 август 2021 17:02
Гост

Буля Ахладовица защо е пропусната?

Memento mori
Memento mori
23 август 2021 16:35
Гост

Досега къде беше Сметната палата, като върховен контрол, а?

И защо все още не е възстановена съдебната функция на Сметната палата – по изпълнението на бюджета, а и не само? Да може при лошо управление да има последствия и санкции. Включително отстраняване от длъжност без право да заемаш висши публични длъжности.

Всички състави на Сметната палата са гнусни и долни политически протежета!

В една нова Конституция й трябва много ясен и точен регламент, подобно на този на Конституционния съд.

Ръбъл
Ръбъл
23 август 2021 14:37
Гост

Барни иначе беше много стриктен при проверките, ама тук е пропуснал.

Какаду
Какаду
23 август 2021 14:39
Гост

Няма що! Нали му гледах цирка при проверката във ВКС. Държеше се направо неадекватно. И си повтаряше едно и също като папагал.

Кики
Кики
23 август 2021 14:35
Гост

Честите промени в ръководството на което и да е ведомство не водят до нищо положително.

Мики
Мики
23 август 2021 16:38
Гост

Дай калинките да седят повсеместно и навсякъде – доживот!

Само Баце мож ги менка. Като съставите на Сметната палата.

А членовете на Сметната палата – не са ли за смяна, а? Понеже досега лижеха насрания банкянски гъз, а сега започнаха да плюват там където лижеха!

Симо
Симо
23 август 2021 14:34
Гост

За друго имат пари, ама не са осигурили за финансиране на дейностите за водене, поддържане и съхраняване на регистрите!

Anonimen
Anonimen
23 август 2021 14:32
Гост

Пълен парадокс е, че е предоставяла незаверени преписи на актове на всяко лице, което ги поиска.

Димитър
Димитър
23 август 2021 14:33
Гост

И то с ЕГН-тата в тях.

Кольо Маринов
Кольо Маринов
24 август 2021 2:55
Гост

Имотния регистър е публичен навсякъде по света. Ако не знаеш данните на собственика какъв регистър е това?

Malko za razmisyl
Malko za razmisyl
24 август 2021 10:12
Гост

Това винаги е било така, а не е откакто е електронен регистъра. Но първо – имотните регистри са публични и второ – има смисъл да са такива – ако няма данни в тях как ще се предяви един Павлов иск примерно? Някой някога да е пробвал да предяви иск без лични данни на ответника си?!?! Или само с двете му имена примерно? Любимата фраза „злоупотреба с лични данни“ е леко преувеличена концепция – в повечето случаи няма кой знае какво да се случи или за какво да се използват. И за всички GDPR фенове – ако не сте чували, пуснете… Покажи целия коментар »

Дидо
Дидо
23 август 2021 14:17
Гост

Супер издънка. Едно време Цецка Цачева ги беше стегнала уж.

Бисер
Бисер
23 август 2021 14:18
Гост

За работното време и сроковете, ама за тези данни никой не е взел мерки явно.

Киро
Киро
23 август 2021 14:17
Гост

Пълен шок! Колко ли данни са изтекли вече.

Dimo
Dimo
23 август 2021 14:00
Гост

Порената издънка на герберасткото правителство.

wtf
wtf
23 август 2021 13:53
Гост

Точно от агенцията по вписванията, която работи основно с информационни и други системи не съм очаквал да забатачи въпроса с GDPR

XYZ
XYZ
23 август 2021 16:52
Гост

Къде в администрацията се спазва GDPR?!

9876
9876
23 август 2021 13:48
Гост

Явно агенцията е била последна грижа на ГЕРБ. Важното е било да събира такси и да следи за вписванията по ТР, за ясно кого

Анонимен
Анонимен
23 август 2021 13:52
Гост

Е, все едно преди ГЕРБ е било разкош.

Отврат
Отврат
23 август 2021 13:47
Гост

Като се раздават шефски места според коалиционни споразумения, така ще е. Само заплатаджии там слагат от години.

грух
грух
23 август 2021 14:01
Гост

Въпросът не е в заплатата, а в ДМС-тата, които взимат. А както е известно, те са хиляди левове