КС обясни на съдиите да не го питат за конституционосъобразно тълкуване на закони, защото то е тяхна работа
Конституционният съд (КС) отклони две искания на съдията от Софийския градски съд Иво Хинов и в определенията си даде поредните разяснения за какво могат да го сезират съдиите (пълния текст на определенията виж тук и тук).
В единия случай съдията от СГС искаше за противоконституционна да бъде обявена разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), която регламентира т. нар. други основания за отвод: „Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото“.
Другото му искане беше за чл. 287, ал. 1 НПК в частта „по-тежко“: „Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление“.
И двете му вече отклонени от КС искания са заради едно дело на негов доклад, по което подсъдими за подкуп са двама полицаи.
За чл. 287, ал. 1 НПК – съдът да тълкува закона съобразно Конституцията, а не да атакува разпоредби пред КС
Както стана ясно, едното искане на съдия Хинов до КС е свързано с невъзможността прокурорът да измени обвинението с цел прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Тази невъзможност прокурорът да измени обвинението се тълкува като възможност съдът да постанови осъдителен съдебен акт по всяка по-лека правна квалификация. Такава възможност имат и втората, и третата инстанции – чл. 337 ал.1 и чл. 354 ал.2 т. 2 НПК.
Миналата година обаче Съдът на ЕС (с решение по дело С-175/22) прие, че е възможно съдът да осъди подсъдимите по правна квалификация, която е различна от възприетата от прокурора в обвинителния акт, но за целта е нужно: „да е информирал обвиняемия за разглежданата нова квалификация, към момент и при условия, които са му позволили да подготви ефективно защитата си, и така да е осигурил на обвиняемия възможност да упражни конкретно и ефективно правото си на защита по отношение на така посоченото ново престъпление“ („Лекс“ публикува анализ на самия съдия Хинов на последиците от решението на СЕС, който можете да си припомните тук).
По делото срещу полицаите обвинението е за подкуп, но Хинов сочи, че прокурорът е заявил, че поддържа като алтернативни правни квалификации и измама, и търговия с влияние, които са по-леко наказуеми.
Тъй като решението на СЕС прави незаконосъобразна досегашната съдебна практика – съдът да осъди подсъдимия за различно престъпление от посоченото в обвинителния акт, Иво Хинов постави пред КС въпроса кой е органът, който може да формулира новата правна квалификация. И посочи: „Поддържа се в настоящето искане, че единствено възможният орган е само прокурорът, но не и съдът. Именно в този аспект е направено искане за обявяване на несъответна на чл. 127 т. 3 пр. 2 от Конституцията на нормата на чл. 287 ал. 1 НПК, в онази нейна част, която не позволява на прокурора да направи изменение на обвинението с прилагане на закон за не по-тежко престъпление“.
В отговор Конституционният съд посочва, че твърденията за противоконституционност се основават на тълкуването на изявлението, направено от прокурора.
„Въз основа на изложените доводи в искането сезиращият съд поставя въпрос от изключителната правораздавателна компетентност на решаващия съдебен състав. Конституционният съд припомня, че не дължи произнасяне по искания, съдържащи въпроси, свързани с присъща правораздавателна дейност, които съдът решава при постановяване на съдебния си акт, доколкото това са въпроси изцяло и единствено в компетентността на сезиращия съд. …В конкретния случай поставеният от сезиращия съд проблем не се отнася до съответствието на закон с Конституцията, а до конституционосъобразното тълкуване и прилагане на приложимия по делото закон“, заяви КС в определението си, с което отклонява искането.
И напомни на съдиите, които го сезират, че не могат да очакват КС да „да се произнесе по въпроси от компетентността на самия сезиращ съд, да замества волята на законодателя със свое решение или да дава указания на Народното събрание каква правна уредба да създава“.
За чл. 29, ал. 2 НПК – твърди се противоконституционност не на норма, а на определено нейно тълкуване
Що се отнася до разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НПК, съдия Хинов разказва в искането си до КС, че след преюдициалното запитване и решението по него, е посочил в съдебно заседание, че е удачно прокурорът да формулира по официален начин съответно изменение на обвинението, при което двете възможни и алтернативни правни квалификации – за измама и за търговия с влияние, да станат предмет на делото.
„Така се оказва, че сезиращият съд в своето преюдициално запитване е посочил като евентуално възможно приложими две нови правни квалификации, различни от посочените в обвинителния акт, като след това е дал възможност на прокурора да направи съответно изменение на обвинението. Поради тези обстоятелства защитниците искат отвод на съда, на основание чл. 29 ал. 2 НПК, като твърдят, че той вече не е непредубеден, тъй като е изразил предварително становище относно правната квалификация на деянието, която би могъл да възприеме с присъдата си“, обяснява ситуацията Иво Хинов.
И заключава, че ако нормата на чл. 29 ал. 2 НПК се разбира в светлината на Конституцията, искането за отвода му без съмнение е основателно, доколкото двете изявления на съда за различната правна квалификация противоречат на чл. 31 ал. 3, чл. 121 ал.1 и чл.127 т. 3 от Конституцията. Т.е. със своето становище съдът нарушава презумпцията за невинност, подпомага прокурора при поддържането на обвинението , така нарушава изискването за равенство на страните и за осигуряване на състезателност.
„При все това, ако нормата на чл. 29 ал. 3 НПК се разбира в светлината на правото на ЕС, то това искане за отвод също така безусловно и несъмнено не е основателно, съобразно изричния диспозитив на Решението по С-175/22, а и няколкото други произнасяния на Съда на ЕС в този смисъл“, заявява съдия Хинов.
В определението за отклоняване на искането КС напомни, че всяко искане до него следва да бъде обосновано с доводи, изведени от Конституцията. „Изложените от вносителя аргументи са свързани единствено с необходимостта/възможността съдът да извърши преценка за липсата или наличието на предубеденост като основание за отвод по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК, като упражни предоставените му в съответствие с Конституцията правораздавателни правомощия. С искането, направено на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, сезиращият съд не може да очаква от Конституционния съд да се произнесе по въпроси от компетентността на самия сезиращ съд“, пишат конституционните съдии.
Те подчертават, че с чл. 29, ал. 2 НПК е въведена законова гаранция за безпристрастност на съдебния състав, а наличието на основание за отвод е въпрос на конкретна преценка на решаващия съд. „Задължението на съда за отвод и правото на страните да го поискат възниква като резултат от конкретните процесуални действия на съда, повдигащи въпроса за предварително формирано убеждение относно вината на подсъдимия“, пише КС.
И заключава: „Изложените подробни разсъждения от вносителя за липсата на предубеденост в конкретния случай се основават на разбирането на съдебния състав във връзка с „последиците от въздействието на правото на ЕС“ по разглежданото от него дело. Позицията на сезиращия съд за необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НПК „в светлината на правото на ЕС“, различно от възприетото от досегашната съдебна практика, не обосновава допустимост на настоящото искане. Иска се не установяване на противоконституционност на законова норма, а на твърдяна противоконституционност на определено нейно тълкуване в процеса на правоприлагането“.
КС заявява, че на практика съдията от СГС е въвел като предмет на оспорване пред КС въпрос от собствената си изключителна правораздавателна компетентност. А ако проблемът е в точното и еднакво прилагане на закона – от компетентността на Върховния касационен съд.
„Съгласно практиката на Конституционния съд, за да е допустимо искане за упражняване на възприетата в Конституцията специфична форма на инцидентен контрол за конституционосъобразност, то следва да бъде обосновано чрез доводи, изложени от съда, че „без отговор на поставения въпрос сезиращият съд не е в състояние да осъществи конституционосъобразно правосъдната си функция“. Съдът не дължи произнасяне по искане, съдържащо въпроси, свързани с присъща правораздавателна компетентност относно необходимите процесуални изисквания за постановяване на законосъобразен съдебен акт“, подчерта за поредни път Конституционният съд.
28
Коментирайте
Може ли Конституционният съд да се самосезира въз основа на отправените питания и да възложи съвместна проверка по Закона за здравето на компетентните органи ?
Предвид решението на СЕС и смисъла на института на изменение на обвинението -да няма изненада за защитата в решението на съда накрая, да не бъде осъден никой по обвинение, срещу което не се е защитавал, понеже конгресмените скоро няма да сколасат, ще трябва да се допусне изменение на обвинението от прокурора и в случаите, когато следва да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Не е нарушение, ако му се гарантират правата на подс.да разбере за какво, повече, отколкото трябва по чл.287, дори да го нямаше решението на СЕС.Т.е… Покажи целия коментар »
Всъщност с тези запитвания съдът се мъчи да излезе от блатото, в което сам се вкара с преюдициалното запитване за необходимостта от изменение на обвинението. Обаче това блато няма нищо общо с каквито и да е конституционноправни въпроси. В най-добрия случай, ако следваме решението на СЕС и го прилагаме стриктно – трябва да има законодателна промяна. Така че, не ни е виновен КС за забърканата каша. От само себе си е ясно, че нито чл. 287 НПК, нито чл. 29, ал. 2 НПК са противоконституционни. Просто удар във въздуха от запитващия съд, на който не му липсва екстравагантност, и сега… Покажи целия коментар »
КС-Безполезен и ненужен орган. Закривай!
Пуснете му на това момче едно питане по същество, бе, че няма да се спре, докато не успее да реализира тази своя фикс идея.
Като му се натрупат дела, гледа да ги прати по компетентност на друг окръжен съд или отправя до КС искане за противоконституционност. Удобен начин за освобождаване от дела.
Да се пратят дела до КС е доста по-сложно, колега
Родните съдилища са свикнали да питат за всичко преюдициално или съда в Страсбург или конституционния и той да им върши работата
Специалистът по родните съдилища не прави разлика между съда в Страсбург и съда в Люксембур. За негово сведение няма възможност за преюдициални запитвания до съда в Страсбург.
Ем прави са
Глупости. Вие за кво сте там?
Прави впечатление, че на фона на разрастваща се война в близкия Изток, война на Путлер с Украйна, в България всички по ръководните места си го карат както преди да речем 8 години. Когато нямаше войни. Скатаване, далаверки, схемички, подкупи и така се живее до над 100 години.
Именно, Путлер и войната в Близкия Изток нямат нищо общо с това, което се случва тук по волята на Дерипеевски, Прокопиту, Тиквун, Кирчу и Кукорчу и Галя от Посолството…
Никога, никога няма да питаме нищо КС. Те ще седят и ще гледат без да вземат отношение по никакви въпроси
На едните не им се работи, на другите и да им се работи нищо не разбират
И таз добра. Сакън да не ги занимаваш с нещо
А за какво да го питат тогава изобщо
Има си хас да ги птат
Освен за нищо да не го питат КС ще е най-добре
Този магистрат като нищо ще бъде поставен в „черния списък“ на КС с непрестанните си запитвания, но пък би било интересно направо да вземат да го командироват там, като помощник или нещо подобно, че да си сам отговаря на въпросите, все едно играе шах със себе си, а ние всички сме странични наблюдатели на неговото гросмайсторско изпълнение. „Иво Хинов ми е Боби Фишер на съдебната система – прям, не си поплюва и единствено той съзира дълбоката логика на ходовете си.“ Проскубания Бухал
Естествено, че трябва да се съобразят с последиците от въздействието на правото на ЕС.
Напълно разумно и очаквано решение.
Ей, този Иво Хинов не миряса!
Е, сега добре му отговориха. Може и да спре да пита.
Едва ли ще спре. Древните са казали – луд умора няма…
Има си време, пита си човекът.
Слаб съдия. С действията си иска да оставя впечатление за пунктуалност и прецизност, но всъщност е неподреден, с пропуски в актовете си, и да, наистина намира време за напълно безсмислените си преюдициални запитвания и тълкувателни искания вместо да си води делата в срок.
Сиганчи пита баща си – „Тате, откъде извира Нил?“, баща му – „Не знам“, то пак – „Тате, кого граничи България на север“, той пак – не знам. Но сиганчиту не е отказва – „Тате, коя е най голямата планина в България“ . Баща му не издържал – „Абе, стига пита, да ти…../нецензурно/. Айшето се намесва – „Ама недей така бе Асан, нека пита детето, нека знай“