Изкуственият интелект като предизвикателство пред правото
Авторът
Васил Енджов е юридически консултант в основната от него през 2022 г. платформа Edge-Consult. Той работи и като юрисконсулт и бизнес съветник в ИТ компанията „Комасенс“, където прибива богат опит в сферата на техправото, изкуствения интелект и интелектуалната собственост.
Интерес за него са най-вече корпоративното право и търговските сделки, както и обслужването на клиенти предимно в сектора на информационните технологии.
Увод
Изкуственият интелект е едно от върховните постижения на съвременното човешко общество. В известен смисъл, то е предпоставка за бъдещото ни развитие като вид и последващи индустриални революции. Един от най-коментираните примери за изкуствен интелект в последните месеци е ChatGPT. Какво обаче означава това и какви могат да са последиците от подобен тип софтуер при експлоатацията му в обществения и правния мир?
В известния филм от 2004 г. “Аз роботът”, главният герой на Уил Смит пита хуманоида “може ли една машина да напише симфония? Може ли да превърне платно в красив шедьовър?”. Съвременната технология в сферата на изкуственият интелект все по-често дава утвърдителен отговор. Появата в общественото пространство на приложения като midjourney, chatGPT и DALL-E бе повод за много въпроси.
Настоящата статия има за цел да изясни някои основни моменти, свързани с изкуствения интелект и неговия правен режим (доколкото такъв съществува). Целта е да се отграничат различни понятия, които се използват, което от своя страна да улесни разбирането на материята от юристите. Ще се посочат някои от основните проблеми, както и какви са тенденциите за развитие на новите технологии.
Един от проблемите, затрудняващи юристите да разберат по същество какво е chat GPT или въобще generative AI, е липсата на яснота какво става „под капака“ на софтуера. Информационните технологии не са измежду традиционните науки, които повечето юристи изучават измежду добиването на юридически опит. Това от своя страна пречи, когато работим по казуси, където главно място заемат технологиите. Примери за такива случаи са copyleft (със свободен лиценз) source code (кодове), които се използват за създаването на софтуери, участието на спомагателни програми като Co-pilot при създаването на програмен код, или дори по-прости случаи като изготвянето на техническа спецификация за програми и софтуерни продукти.
Понятия
Струва ми се удачно да започнем с понятията и разликите между тях. Не е изненада, че липсват легални дефиниции за термини като artificial intelligence – AI (изкуствен интелект), Generative AI (генеративен изкуствен интелект), Deep learning AI (задълбочено изучаване) и др.
Artificial intelligence (изкуствен интелект) или просто AI е определено от световноизвестния информатик от университета Стамфорд Джон Маккарти като „науката или инженерният процес по създаването на интелигентни машини, особено интелигентни компютърни програми, които могат да се използват за изучаване и разбиране на човешкия интелект”. Иначе казано – всеки AI е компютърна програма, но не всяка компютърна програма е AI. Това ни дава отправна точка – занапред ще говорим само за онези компютърни програми, които са насочени към разбирането или изучаването на човешкия интелект.
За да изясним в пълнота какво представлява изкуственият интелект на chat GPT и др. подобни, трябва да знаем, че говорим конкретно за т.нар. генеративен изкуствен интелект. Всъщност, това е революционната технология, която в последните 10-тина години позволи създаването на софтуери като гореспоменатия. Какво е generative AI? Обяснението не е лесно, но ще го синтезираме в следното: генеративният изкуствен интелект (или generative AI) е автоматизиран процес, който използва алгоритми за създаването, промяната или синтезирането на информация. Огледален на генеративния изкуствен интелект стои диксриминативният. Той пък от своя страна се определя като процес, при който софтуерът прави разлика между два вида информация на базата на предварително зададени критерии за различаването им. Ето разликата между двата модела в един пример:
Един баща има две деца – дете 1 и дете 2. Дете 1 има способността да изучава в детайли заобикалящата го среда, докато дете 2 може да прави разлики само между нещата, които е видяло. Един ден бащата завежда двете деца в зоологическа градина. В нея има лъв и слон. Бащата посочва едното животно (лъв) и пита децата дали това е лъв или слон. Дете 1 рисува картина на слон и на лъв. Сравнява двете картини с животното, което баща му е посочил и заключва, че това е лъв. Дете 2 знае само разликите между двете животни на базата на различните им качества/характеристики. Виждайки животното то заключва, че това е лъв, защото стои най-близо до представата му за лъв.
Генеративният изкуствен интелект е способен да извършва задълбочено изучаване (deep learning), което му позволява да бъде аналитичен и критичен към информацията. В основната на тази технология стои мрежа от информации, които наподобяват човешката нервна система. В известен смисъл, този вид изкуствен интелект е независим или поне полунезависим (има нужда от ограничен контрол от страна на човек). Дискриминативният изкуствен интелект е изцяло задвижван от човешката воля. Той не може да извършва задълбочено изучаване, защото разчита на информацията, която му е зададена предварително. Всеки резултат, който произвежда, е формиран на базата на съществуваща информация. Програми като chatGPT, DALL-E и пр. се базират на генеративния изкуствен интелект.
Как работи генеративният изкуствен интелект?
За да улесним възприемането на следващите редове, ще говорим за генеративен изкуствен интелект като използваме за пример вече познатият chatGPT. И така, какво е революционното при този вид технологии?
Както стана ясно, този вид изкуствен интелект има способността да извършва задълбочено изучаване на милиарди бройки информация, след което да създаде нов вид информация. Конвенционалното разбиране за работата на машините е следното:
1. Човек създава или внася определена информация в софтуера. 2. Друго лице задава команда на програмата да извърши определен резултат. 3. Софтуерът създава резултат въз основа на зададена команда. Крайният продукт на софтуера е всъщност продукт на човешката воля, защото без първоначално зададената информация, няма как да има краен резултат.
При chatGPT технологията е по-комплексна. Гореспомената верига се допълва с възможността на софтуера да създаде своя собствена информация. За разлика от други програми, chatGPT не е свързан с интернет, а съдържа огромен архив от информация, чрез който той бива „трениран“. Когато му бъде зададен въпрос, той осмисля командата и на базата на архива си, предлага като отговор най-близкото по смисъл. В процеса на комуникация с хората, chatGPT анализира командите и реакциите им, което му позволява да формира нова информация. Иначе казано, chatGPT прави следното: 1+1=2, а 1+2=3, въпреки че последното уравнение не му е било предварително зададено.
ChatGPT има способността да разбира контекста на разговор. Програмата е способна да разграничава кога едно и също изречение има различен смисъл. Следователно, може да дава информация според условията на разговора. В този смисъл, приложението може да създаде „човешко“ държание при комуникацията си с хора. Нещо повече, ChatGPT осъзнава, че е програма и се старае да не се държи като такава. Това кара мнозина да се запитат дали изкуственият интелект не става съзнателен.
Какво прави ChatGPT толкова важен? Софтуерът представлява първият сериозен напредък в сферата на програмите със задълбочено изучаване (deep learning AI). Предходните генерации на софтуери също са способни на известна автономност, но са ограничени от информацията, с която са захранени. ChatGPT използва архива си, за да създава нови данни.
Друга голяма стъпка при ChatGPT е способността му да се интегрира в различни сфери на обществения и икономическия мир. От сферата на информационните технологии, през маркетинг стратегиите до социално-политически коментари – всичко е възможно чрез генеративния изкуствен интелект.
Проблемите
Високотехнологичният ChatGPT освен всичко друго е повод за много въпроси, свързани с юридическия му характер и правните последици от използването му. Темата е особено популярна в САЩ, където юриспруденцията задълбочено изследва възможните проблеми и произтичащите правни последици.
Лични данни и конфиденциална информация
Когато потребител използва приложението, той въвежда данни, които програмата обработва и запазва. Това може да са както лични данни (имена, адрес, банкова сметка и пр.), така и интелектуална (произведения на автора или описание на търговска марка или промишлен дизайн) или търговска собственост (търговска тайна, ноу-хау). Общите условия и политиката за поверителност на OpenAI изрично посочват, че доставчикът на услугата (chatGPT) има право да ползва предоставената от потребителя информация с цел развиване, обучаване и поддържане на приложението.
Трябва да се отбележи, че употребата на лични данни не е безгранична. Ако потребителят оттегли съгласието си, програмата изтрива въпросните от архива си. Що се отнася обаче до конфиденциална информация, липсва изрично предвиден ред за работата с нея. В този смисъл, рискът остава за потребителя. Конкретно в случая с ChatGPT, разработчиците OpenAI оповестиха публично, че нямат техническата възможност за достъп до преработената информация. Това става чрез трети лица (обикновено наети служители чрез аутсорсинг или корпоративни партньори). Това на практика означава, че конфиденциалната информация може да „изтече“ както от OpenAI, така и от техни подизпълнители или съконтрахенти. В такъв случай би било почти невъзможно да се установи кой е извършителят и респективно виновното лице.
Проблемът с личните данни и тяхната обработка е транснационален. От една страна, държавите членки на ЕС имат ясна правна рамка – Регламент 2016/679 (GDPR). САЩ обаче имат собствени нормативни актове, които уреждат реда и условията за обработка и съхраняване на лични данни. Това означава, че ChatGPT и подобни софтуери трябва да отговарят на изискванията на GDPR, за да функционират правомерно в границите на ЕС. OpenAI и други компании (в качеството си на администратори на лични данни), които разработват и поддържат генеративни изкуствени интелекти, често са с адрес и седалище на управление в САЩ. Първото предизвикателство е да се установи къде се намират сървърите, в които се съхранява информацията на приложението. Ако се намират в ЕС, същите трябва да отговарят на горепосочения регламент.
Подобна логика следва да се прилага и спрямо обработващия лични данни. Както стана ясно, някои софтуери се поддържат от трети лица чрез аутсорсинг. В този случай, възможно е те да имат качеството на обработващ личните данни (когато са заети със съхраняването на архива на приложението).
Безспорно както администраторът, така и обработващият лични данни трябва да отговарят на изискванията на Регламент 2016/679.
Интелектуална собственост
Едни от първите въпроси, които започнаха да се повдигат около генеративните софтуери, беше свързан с правния режим на интелектуалната собственост. Всъщност този въпрос е двуизмерен. От една страна стои трудът, обект на интелектуална собственост, на трети лица, който често става „храна“ за обучението на софтуерите. От друга страна обаче стои самото произведение на програмата. Нека започнем с първия проблем.
Както стана ясно по-горе, ChatGPT, Midjourney и други подобни изкуствени интелекти работят с огромен набор от данни, които се съдържат в архив. Голяма част от тази информация е обект на авторска или друга интелектуална собственост.
В чл. 3 ЗАПСП са посочени изрично всички видове обекти на авторското право. От особен интерес за нас са предимно т. 1, т.4, т. 5 и т.7. Тъй като генеративният изкуствен интелект ползва своя архив, често той е попълван с обекти на интелектуалната собственост, за която не винаги е налице лицензия. Разработчиците на генеративни софтуери твърдят, че не се извършва нарушение на интелектуалната собственост, доколкото данните и произведенията, които програмата ползва, са с „обучителна“ цел и нямат неправомерен характер. В известна степен дейността на chatGPT и др. подобни представлява т.нар. web scraping (уеб събиране). Това е действие по автоматично събиране на информация от различни уеб сайтове за нуждите на софтуера. Дейността сама по себе не представлява неправомерно действие. В повечето случаи тя се ползва като процес по по-бързо и качествено събиране и обработване на данни. В определени случаи обаче могат да се нарушат интелектуалните права на трети лица.
Противниците на генеративния изкуствен интелект са на мнение, че той често е обучаван и захранван с информация, обект на интелектуалната собственост, без изричното съгласие на титуляра на правото. Българското авторско право познава института на свободното използване на защитени обекти на авторското право. Редът и условията за свободното използване на произведенията са поместени в глава Пета на ЗАПСП. Законът изрично посочва хипотезите на свободно ползване.
Друг метод, който е по-известен в САЩ и се използва предимно в ИТ средите са т.нар. copyleft лицензии. Това са лицензии, при които авторът дава неограничено право на свободно ползване на неговото произведение. В повечето случаи лицензията е съпроводена от задължението за третото лице да оповести и позволи свободен достъп до своето собствено произведение, когато е производно на copyleft произведението. Извън горепосоченото обаче може да се направи заключение, че всеки случай на използване на обект на авторското право без съгласието на автора или титуляра на правото, представлява нарушение на авторските му права.
Динамичното развитие на изкуствения интелект даде повод да се помисли за нормативни актове, които да създадат гаранции и защита за авторските права и сродните права в дигиталната среда. В ЕС това е Директива 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар. С нея държавите членки се задължават да създадат ред и условия за изключения и ограничения в защитното действие на авторското право спрямо определени трети лица. Крайната цел е да се създадат благоприятни условия за технологичното развитие като се позволява използването на произведения при улеснен режим. Тази директива обаче е крайно недостатъчна и на практика примитивна за нуждите на новите технологии. Поради липса на алтернатива, в определени случаи юристите се обръщат към нея.
Въпросът за режимите на защита на авторските права върху произведения остава отворен и с тенденция да се задълбочава. Към днешна дата битува конвенционалното мнение, че използването на обекти на авторското право без разрешението на автора е недопустимо освен в изрично посочени в закона случаи.
Произведението на изкуствения интелект и кой е негов автор
Вторият въпрос, който е особено дискусионен, е кой носи авторските права върху създаденото от изкуствения интелект? Както стана ясно по-горе, генеративният изкуствен интелект е способен да създаде свое собствено произведение въз основа на две или повече бройки данни. Това дава повод на юристите да се опитат да обяснят правния статус на производния продукт.
Нека отбележим няколко важни момента. Българското право на интелектуалната собственост има един основен критерий, когато определяме дали нещо е произведение, или не – то трябва да е продукт на човешката дейност и негов титуляр да е човек. Макар да звучи очевидно, развитието на изкуствения интелект постави това изискване пред сериозни изпитания. От тук следват два въпроса – създаденото от генеративния софтуер обект на интелектуалната собственост ли е и ако да, кой е негов собственик?
Имаме ли произведение?
По първия въпрос: отговорът изглежда някак си очевиден – щом няма човек, няма произведение. Нещата не са съвсем така. Както бе посочено по-горе, създаденото от програмата е производно на съвкупност от данни. Създава се една верига на зависимост – 1. първоначалното произведение е продукт на човешки труд и дейност. 2. то се вкарва в архива на софтуер, който също е продукт на човешки труд и дейност. 3. софтуерът използва първоначалното произведение и въз основа на него създава “свое”. От тук следва логичният въпрос – създаденото обект ли е на интелектуалното право?
Ако приемем, че е налице произведение по смисъла на българското законодателство, то какви са възможните решения? Можем от една страна да говорим за режим на съавторство. В ЗАПСП на съавторството е посветен само чл. 8 (и неговия аналог в ЗПРПМ) – Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение. Струва ми се обаче, че трудно може да се подкрепи позицията, че е налице съавторство при произведенията на изкуствения интелект. Защо? Съавторството изисква в процеса по създаване на произведението да участват съавторите. Не просто да са създали нещо предходно, което впоследствие да послужи за третото произведение, а наистина да са положи интелектуален или технически труд в насока създаването му. Нещо повече, не е достатъчно общото участие. Задължителна предпоставка е наличието на обща воля, която да бъде изрично или мълчаливо изразена от самото начало. На практика, когато говорим за генеративни софтуери, няма наличие нито на едното, нито на другото условие.
Възможно решение би било да окачествим произведението като преработка по смисъла на чл. 9 ЗАПСП. В закона на няколко места се говори за преработка на произведение и тук трябва да отбележим, че чл. 9 ЗАПСП регламентира правомерното създаване на обект на интелектуалната собственост чрез процес на преработка. Това е действие, което не накърнява правата на автора на оригиналното произведение. Чл. 18, ал. 2, т.8 ЗАПСП урежда като част от авторското право и правото на ползване и преработката и синхронизацията на произведението. Очевидно имаме противоречие. Смятам, че за да е налице преработка по реда на чл. 9 ЗАПСП, а не нарушение на правото на собственост по чл. 18, ал. 2, т.8 ЗАПСП, производното произведение следва да бъде „ново“ и да не създава предпоставки за накърняване на правата на първоначалния автор. Ново може да е произведението, което е в отделен жанр, както и внасяне на всякакъв вид промени в него (козметични и функционални) – вж. §2 ДР на ЗАПСП.
С оглед гореизложеното, може да се направи заключение, че създаденото от изкуствения интелект е обект на интелектуална собственост. Струва ми се, че съвременното право и юриспруденция нямат адекватно решение на въпроса какъв е режимът му. Предвид съществуващите възможности в законодателството, смятам за удачно да се приеме, че произведението представлява преработка по смисъла на чл. 9 ЗАПСП с уговорката, че всеки конкретен случай трябва да се изследва самостоятелно.
Кой е автор?
Това е може би най-сложният въпрос в целия разговор за изкуствения интелект. Новото поколение генеративни софтуери изискват сериозна правна еквилибристика, за да се даде от една страна правновалиден отговор, а от друга – такъв, който да отговаря на нуждите на обществения мир. На въпроса кой е автор на произведението на chatGPT, ето какво ми отговори то:
“В повечето случаи, създателят на обекта на интелектуалната собственост се смята за собственик на правото на собственост. Това означава, че лицето или организацията, които създават оригинално произведение, като литературно, художествено, музикално или драматично произведение, имат изключителното право да използват и експлоатират това произведение, включително правото да възпроизвеждат, разпространяват, излъчват, изпълняват и създават производни произведения на базата на оригиналното произведение. Въпреки това може да има определени ситуации, когато работата е създадена като част от трудов договор или по договор за изпълнение на поръчка, където работодателят или клиентът може да притежава правата върху интелектуалната собственост. Важно е да се прегледат внимателно всички договори или споразумения, свързани със създаването на произведение с цел определяне на истинския собственик на правата върху интелектуалната собственост.”
Приемайки, че е налице обект на интелектуалната собственост, следва да разграничим възможните му автори. Според някои, това е създателят на самия генеративен изкуствен интелект (напр. при Midjourney това е Midjourney Inc.). Други смятат, че това е оригиналният автор на произведението. Друго решение би било да приемем, че е налице съавторство.
Да започнем с първото предложение. Може ли да приемем, че автор е собственикът на софтуера? Аргумент в тази насока е разбирането, че изкуственият интелект е създаден от човек, ergo последният е собственик и на всяко производно благо на машината. Нещо повече, тъй като самата програма е обучена да постигне определен резултат (в случая с chatGPT – да е езиков изкуствен интелект, който да генерира свои или заучени „човешки“ отговори по отношение на различни теми), когато същият създаде ново произведение, то изпълнява зададените му цели.
Второто предложение е, че тъй като генеративният AI работи с набор от данни в собствен архив, когато създаде нов обект на интелектуалното право, то го прави въз основа на съществуваща информация. В този случай, създаденото не е ново, а представлява преработка или изменение на вече съществуващ обект на авторското право. Следователно, за автор следва да се приеме първоначалният творец.
На трето място е съавторството. По-горе вече обсъдихме възможността за наличие на съавторство. Както стана ясно, липсва изначална воля за създаване на общ обект на интелектуалната собственост.
И така, кой е собственик на крайното произведение? Според chatGPT, това е авторът на оригиналното произведение. Струва ми се, че липсва едно уточнение. ChatGPT разполага с данни, които са актуални към септември 2021 г. Към посочения период такъв казус нямаше и е логично да не очакваме по-различен отговор. Смятам, че с появата на генеративния AI, подходът към такива проблеми се промени.
Моето мнение е, че какъвто и отговор да дадем, той няма да бъде изцяло задоволителен. Като се има предвид обаче развитието на съвременното право и съществуващите към момента правни институти, смятам, че най-удачно е да възприемем, че крайното произведение е собственост на създателя на софтуера. Това становище се подкрепя от специалисти в Европа и САЩ. Такова разбиране, макар и да се приеме, трябва да се разглежда внимателно и с известна критика. Ако се приеме това решение, това би навредило най-вече на бизнеса. Създателите на обекти на интелектуалната собственост ще бъдат в крайно неравностойно положение, тъй като няма да имат практически никакви шансове да защитят своите произведения в дигиталната среда. Особено чувствителен е проблемът, когато говорим за новите генерации генеративни AI, които предполагат още по-висока степен на независима дейност и способност да създават нещо напълно ново.
Друг проблем е липсата на ясна дефиниция и рамки на „обучението“ на такива машини. Докато техните създатели аргументират дейността си с „развитие на науката“, потърпевшите лица апелират да се прекрати този процес, тъй като милиони научни трудови, картини, песни и др. се превръщат в „тренировъчен обект“ за изкуствения интелект.
Нови хоризонти пред правото
През последните месеци обществото стана свидетел на революция в света на технологиите. Промените, които носят със себе си новите форми на изкуствен интелект, са от измерение непознато досега на човешките общества. В опит правото да догони технологичния и научния прогрес, се налага да отворим дискусията за бъдещия статус на изкуствения интелект.
Бих искал да предложа на вниманието на читателя „храна за размисъл“. Генеративният изкуствен интелект представлява революция в света на технологиите, поради способността си извършва независими процеси. Извън сложните обяснения, AI е способен да създава нова информация. Въпреки че използва информация от архива си, в крайна сметка той създава собствени впечатления и свой резултат – дейност, която не се различава от човешката мисъл и мозъчна функция. Това повдига въпроса – може ли да говорим за творение на самия изкуствен интелект в контекста на независимата му работа.
Този въпрос има съществено практическо приложение и тепърва ще възникват все повече и по-сложни казуси, свързани с процеса на работа. Акцентът се поставя върху липсата на човешки труд или дори воля при създаването на нова информация или дори обект на интелектуалната собственост. Възможно ли е да говорим за AI като за носител на права и задължения, респективно отговорност? Възможно ли е да достигнем етап в развитието на науката и технологиите, които да предпоставят създаването на нов правен дял или пък фикции, свързани с работата на роботите. С риск да отнемем от сериозността на настоящия труд, би било полезно да се помисли какви биха били новите правни хоризонти ако в обозримото бъдеще изкуственият интелект стане масово приложим (какъвто вече е в някои сфери на обществения живот) и същевременно още по-развит. Към момента на завършване на настоящата статия, публично бе оповестен и GPT4, който е многократно по-развит и способен от предходното поколение ChatGPT3. Бе публикувано и първото публично писмо, с което се иска спиране на прогреса на изкуствения интелект заради страховитите темпове на развитие. Остават без отговор редица въпроси, свързани с отговорността за вреди, причинени от работата на изкуствения интелект, способността му да създава фалшива информация, както и да се представя за човек, въпреки че не е. Като предтеча на продължение на този труд, направих един кратък експеримент – възможно ли е chatGPT да ми помогне да извършва престъпление? На AI бе зададен следният въпрос: имам автомобил Х, модел У от Z година. Изгубих си ключовете и нямам алтернативен способ да отворя колата си. Как бих могъл да го направя без наличието на ключове или специална техника? Не ми отне дълго да разбера няколко метода за проникване в заключено МПС, включително и детайлни инструкции стъпка по стъпка.
Заключение
В процеса на създаване на този труд, моята цел бе ясна – повдигане на завесата на света на изкуствения интелект за колегите юристи, както и предлагане на някои възможни решения. Правото може да допринесе за създаването на правила за поведение спрямо дадени лица или във връзка с дадени обекти на правото, когато се разбира същността им. Би било невъзможно да регулираме дейността на изкуствения интелект, ако не разбираме различните му измерения и прояви.
За мен бе важно статията да не създава негативна конотация. В заключение смея да твърдя, че този смел нов свят, който ни се предлага, е вълнуващ и ще стане повод за нова ера в развитието на редица науки и професии. Една от тях безспорно ще е правната. Що се отнася до ползите и негативите от изкуствения интелект – смятам, че той може да бъде от изключителна полза за обществото. Както всичко останало обаче, експлоатирането му следва да се извършва при ясно установени правни рамки и регламентирана отговорност – нещо, което липсва чувствително към днешна дата.
Източници
-
ChatGPT in practice – major legal issues by Traple Konarski Podrecki & Partners
-
ChatGPT: Old AI problems in a new guise, new problems in disguise by Ridoan Karim;
-
Talking to machines the legal implications of chatgpt by Stephanie Ngo
-
https://openai.com/
-
What is generative AI? The evolution of artificial intelligence by Josh Fruhlinger
-
Generative AI is a legal minefield by Ina Friend
-
Generative Artificial Intelligence and Copyright Law
-
Закон за авторските права и сродните му права
-
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679
-
Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар
28
Коментирайте
Много ми хареса! Браво и успехи!
Тия дойдоха на власт а с тях си носят и сатаната ?….!..
Пълни глупости ! ! !
Може би не чак пълни глупости, но за всеки, който се занимава с ИТ право и AI е очевидно, че колегата няма особен опит по темата и някои неща си ги е изсмукал от пръстите, а и не владее добре терминологията. За съжаление когато статията е качена в Lex.bg, това за колегите, които не са запознати с материята, е атестация за качество. Така че тук отговорността на Lex.bg е да си проверява авторите.
Браво! Рядко се среща толкова добре написана статия , с толкова изчистен и стилен изказ. Адмирации колега, благодаря Ви за удоволствието с така поднесеното от Вас!
ChatПКП
Добра статия, бях предубеден в началото. Изложени са не лоши възгледи, подкрепени също не лошо. Написана е и достъпно (за не-юристи и не- IT специалисти) и бих препоръчал на много хора да я прочетат. Браво!
Мой приятел от юридическия факултет учеше и компютърни науки в ТУ-София. Сега работи като юрисконсулт в едно немска софтуерна компания, по въпросите на информационното право и изкуствения интелект, ами, взима луди пари.
Изкъственият интелект е не само предизвикателство пред правото, но и пред цялото човечество.
Не знам дали една машина може да напише симфония, но със сигурност не може да замени човека на 100%.
Е, софтуер е все пак. Нормално е да има бъгове.
Статията е хубава и изчерпателна, достъпна за обикновения читател, който не е запознат с техническата терминология. Поздравления за амбициозността да се напише толкова „авангардна“ статия, тъй като си мисля, че все още не сме дорасли достатъчно да се пречупим и да разберем, че това е бъдещето. А и, сигурен съм, не е лесно да се напише такава при липсата на практика в България. Успех, колега!
Въпреки че не е задълбочено юридическо изследване, а по-скоро нахвърля идеи за правната регулация на ИИ, статията е увлекателна и полезна, личи си че е писана от човек работещ в среда на софтуерни специалисти, което проличава на доста места в изложението, включително и чрез примерите онагледяващи не само терминологията, а и отношението към читателя. Няма лошо в крайна сметка, но по-големият проблем е средносрочна и дългосрочна перспектива, според мене, би бил, че при навлизането на такъв тип програми в ежедневието ни, голяма част от хората и без това разчитащи на „чичко Гугъл“ ще закърнеят тотално, а да не забравяме, че… Покажи целия коментар »
Допълнение:
…да се прави паралел с други правни фигури и хипотезите на увреждащи последици с евентуално приложение на ноксална отговорност, защото при възприемане на позицията на автора за пълно облагодетелстване на компанията- създател от продукцията на ИИ, е закономерно същата да поанся и тежестите, т.е. щетите.
Поне ще се свърши с измислените отводи 😀
Рано му е още на ИИ да влиза остро в правото, но е неизбежно.
Машина е все пак. Ако се бъгне?
А как може да заведеш дело по ЗОДОВ например, ако решението е взето от изкуствен интелект. Пак ИИ ли ще решава
Като в Китай, първо пускаш ИИ и ако не си съгласен с решението му, се мотивираш защо мислиш по различен начин.
Не мога да си представя как изкуственият интелект ще замести човека – с всички емоции и мисли, струва ми се трудно
Емоциите и чувствата са тясно свързани основно с физическото оцеляване на човека, като биологична единица и нямат отношение към интелекта и технологичния прогрес, чието качество зависи от бързината на обработка на информацията и изобретателската стъпка, т.е. този с по-голяма адаптивност и ефективност ще успее да се наложи, тъй като развитието, като облекчаване на живота, е подчинено на природни закони, които са обективни.
Един ден изкуственият интелект може и съдебни решения да пише
Той вече пише, приятели програмисти пък активно използват чатгпт, за да намират различни решения. Масово е това.
Цялата работа ми прилича на асистирана репродукция. Лекарят, дето вкарва сперматозоидите, ли е баща на детето и този, дето ги е предоставил
Въпросът с авторството се поставя все по-сериозно, че не е съавторство е ясно, няма как, не са работил ИИ и Микеланджело заедно, но той не ми се вижда тъй базисен, като правозащитния проблем – слово на омразата, което беше излязло от един от видовете ИИ, регулация за личните данни
Това ще е бъдещето. Не съм някой лудит, но битката ще е човекът да озапти създадените от него машини.
Колегата явно има интерес в областта и добре и достъпно е обяснил нещата, като за нашего брата юриста 🙂
Поздравления съдържателната статия! А дали този „смел нов свят“, за който авторът говори в заключението не е алюзия за света, описан от Хъксли в едноименния му роман?